Властите на Киев разглеждат възможността от въвеждане на визов режим с Русия. Коментира Пьотър Искендеров.

Държавната граница между Русия и Украйна съществува от 24 август 1991 година, когато Украйна излезе от състава на тогавашния СССР. Тя отговаря на административната граница между Русия и Украйна от съветски времена, с изключение на Крим, върнал се в Русия тази година. Сухопътната част на границата е най-голямата в Европа: 1974 километра. Сега между Русия и Украйна има безвизов режим. Функциите на граничен контрол се свеждат до поддържане преди всичко на митническия режим.

Украйна не за първи път повдига въпроса за преразглеждане на действащите гранични споразумения. За въвеждане на визов режим бе говорено в Киев още в края на 2005 година, когато в Украйна бяха регистрирани инициативни групи за провеждане на референдум по въпроса за влизането на страната в НАТО. Освен това, Москва и Киев така и не успяха да уредят въпроса за разграничаване на водните пространства в Керченския пролив. Украйна фактически отказа да изпълнява подписания през 2003 договор, обявил Керченския пролив и Азовско море „исторически вътрешни води” на двете страни и предложил съвместното им ползване. Киев беше недоволен, че договорът позволяваше на Русия да не пуска в Азовско море военни кораби на САЩ и други членки на НАТО.

Именно курсът на определени украински кръгове към евроатлантическа интеграция обяснява желанието на Киев да ожесточи граничния режим с Русия. Така че опитите на днешните киевски власти да сложат по границата с Русия „желязна завеса” изглежда ще продължат. В Киев явно се опитват да влезнат в НАТО и Европейския съюз под антируски лозунги.

Коментирайки възможното развитие на ситуацията в отношенията между Русия и Украйна, съветникът на руския президент по въпросите на регионалната икономическа интеграция Сергей Глазиев в интервю за агенция RBC подчерта, че евентуалната отмяна, по инициатива на Киев, на руско-украинската зона за свободна търговия ще коства на Украйна примерно $30 милиарда. Това означава, че до 2018 ще й се наложи да взима външни заеми на сума над $100 милиарда. „Това е два пъти повече от обявения от ЕС, САЩ и Международния валутен фонд обем финансова помощ за близките пет годни” – казва експертът. Така че инициираните от Киев антируски „гранични страсти” ще доведат до огромни финансови загуби не само за Украйна, но и за цяла Европа.