Владимир Путин ще поеме своя шестгодишен мандат като президент на Русия изправен пред предизвикателството на окураженото протестно движение и трябва да предотврати изпадането на страната в стагнация, посочват анализатори.

Изглежда, че Путин има причини да празнува, след като спечели на първия тур на президентските избори с близо 64% от гласовете и на теория сега може да остане на власт до 2024 година, ако спечели още един мандат през 2018 година.

Но анализатори предупреждават, че подобно дългогодишно управление само по себе си крие рискове и ако Путин остане на власт до 2024 година, той ще бъде най-дългогодишният лидер на Кремъл след Йозеф Сталин.

Но подобно оставане на власт връща призрака на стагнацията, която господстваше в СССР при управлението на Леонид Брежнев от 1964 до 1982 година, когато липсата на реформи отслаби целия Съветски съюз, който се срина през 1991 година.

„Не направихме стъпка към стабилност, а към стагнация”, посочва Александър Коновалов, президент на Института за стратегически оценки в Москва.

По време на своето управление Брежнев увеличи военното влияние на Съветския съюз, но не успя да предприеме жизненоважни структурни реформи и държавата остана зависима от експорта на петрол, за да внася нужното, за да изхранва населението.
Коновалов отбелязва, че както преди, постсъветска Русия остава хронично зависима от своя енергиен експорт и ако петролът остане на цена под 130 долара за барел, ще бъде невъзможно за Путин „да реализира своите обещания и да балансира бюджета”.

„Не може да се изключи възможността за политически сътресения и безредици при подобен сценарий”, заявява руският експерт.

Марк Урнов от Висшето училище за икономика посочва, че няма нито ресурси, нито политическа воля за реализирането на промените, от които Русия се нуждае.

„Системата се нуждае от дълбока реформа – политическа и икономическа, но няма нито финансови, нито политически ресурси за това”, отбелязва той.

Урнов казва, че докато Путин до известна степен се е съгласил с предупрежденията на опозицията, че корупцията е един от най-големите бичове за модерна Русия, най-вероятно той няма да може да проведе убедителна кампания срещу корупцията.

„Путин не може да се бори срещу корупцията. Това би го задължило да нанесе удари срещу собствения си антураж. И докато неговата популярност намалява, той никога не би водил война срещу собствения си лагер”, смята експертът.

Всяка бъдеща стъпка на Путин ще бъде следена от протестното движение, което организира масови протести в Москва и призова за радикални реформи за създаването на модерна и динамична руска икономика.

Коновалов посочва, че общественото недоволство ще се увеличи след президентските избори и протестното движение ще ескалира, което е възможно да доведе до радикализиране на ситуацията.

„Има причина за опасения не толкова за радикализирането на опозицията, а на една част от елита около Путин, която е изнервена”, добавя Урнов.

Анализаторите остават несигурни за това дали победата на Путин ще бъде последвана от внимателно отваряне към неговите опоненти или позицията му ще се твърди към по-голяма репресия.

„Властите ще използват много различни стратегии. Първо те ще се опитат да окажат натиск на опозицията. И когато кажат, че това не дават резултат, те ще се опитат да се отворят. Но тази либерализация няма да бъде от тяхна полза”, казва московският политически анализатор Юрий Коргонюк.

Опозицията, която до момента провеждаше мирни протести, предварително съгласувани с властите, също ясно показа, че позицията й може да се промени, ако правителството заеме по-твърда линия.

„Ако режимът иска да се стигне до насилствена конфронтация, то без съмнение опозицията ще промени своите методи и цели. И тогава, най-вероятно, ще се появят нови и по-радикални лидери”, посочва писателят Борис Акунин, една от основните фигури на протестното движение. /АФП