Защо Владимир Путин толкова много искаше да продължи „своя робски труд на галерата” и отново „де юре” да стане президент на Русия – де факто той вече 12 години има висшата власт в страната. Какво не му стига в сегашното му положение? Защо толкова му е нужно официално да стане главнокомандващ на руската армия, началник на всички силови структури, да назначава съдии, да има международна защита от съдебно преследване и най-главното – да държи в ръцете си ядреното копче? Нека разгледаме възможните пътища. Ако отхвърлим тактическите нюанси, то пред Путин има само два пътя.

Първият път може да се нарече „демократичен”. Това означава Путин да се вслуша в значителната част на народа. Да приеме обещаните демократични закони, осигуряващи реална свобода на словото и политическа конкуренция. Да подготви и да проведе честни избори за губернатори и Държавна дума. В този случай ще се разбере, че монополът на властта ще бъде изгубен, както и възможността за жестока манипулация на информацията, съдилищата и следствените органи. В резултат на това обществено достояние ще станат многобройните случаи на корупция и нарушения на закона от най-близките приятели и съратници на Путин, което неизбежно ще доведе до още по-голямо отслабване на неговата власт и в крайна сметка до нейната загуба. Загубата на властта на Путин ще доведе до необходимостта да отговаря пред народа на Русия. Ще има следствие, съдебни процеси и продължителни присъди за него и много от неговите приятели и съратници. Някои могат да кажат, че има възможност да се сключи споразумение и да се приеме съответният закон за освобождаването на Путин от съдебно преследване, но пред това има непреодолими препятствия. С кого да се сключи това споразумение? С нелегитимната Държавна дума? Но новоизбраната Дума най-вероятно ще го отмени. Не се решава и въпросът с отговорността на най-близките приятели и роднини, на чието име има записано многомилиардно състояние. Даже ако всички те заминат зад граница, новата демократично избрана власт може да ги върне в Русия, използвайки съответните международни закони. В крайна сметка, демократичният път необратимо ще доведе Путин и компания в затвора.

Вторият път може да бъде наречен „силов”. Да се победи на първи тур. В зависимост от реакцията на народа и в случай на мащабни протестни акции да се провокират безредици, да се арестуват активистите и да се организират митинги. Да се съобщи на населението за възможност за атентати от страна на националисти и фашистки движения и под този претекст да се забранят всякакви митинги. Тези опозиционери, които не са прибрани в арестите, ще могат да избират – пари и постове, напускане на страната или затвор.

В зависимост от развитието на ситуацията има висока степен на възможност Медведев да подаде оставка и още през март Путин да получи всички атрибути на висшата власт. А ако това не се наложи, то на 7 май Путин заедно с президентския пост ще получи ядреното копче и това е главната му цел, защото вторият път е невъзможен без официалното владеене на „ядрената тояга”.

Най-вероятният сценарий на развитие на силовия път в страната е следният – ще бъде продължена лумпенизацията, моралното разложение и унищожаването на населението чрез „кутията за зомбиране”, водката, наркотиците и др. Ще продължава да се намалява нивото на образование и здравеопазване. Ще продължи предаването на държавна собственост и природните богатства в ръцете на ограничен кръг хора, лично предани на Путин. Собствеността на нелоялните ще се отнема. Броят на подобните на Ходорковски в затвора постоянно ще се увеличава. Ще се създадат всички условия за това възможно най-много хора, особено млади и активни, да напуснат страната. Дефицитът с работната сила ще се решава за сметка на имигрантите – техният труд е евтин, а и те нямат право на глас.

Режимът ще подкупва лоялността на творческите хора, интелигенцията, на артистите и на всички други, които са готови да му прислужват. А животът, както при Сталин, ще стане по-добър и весел. Разбира се, ще се появят нови „Ежови” и „Берии”, които зорко ще охраняват стабилността. Работниците от „Уралвагонзавод” ще получат държавна поръчка за много години напред и ще произведат милиони танкове.

А „ядрената тояга” е нужна за сплашване на Запада. За да може да се развличат, да купуват дворци, да учат децата си, да държат парите, а тези блюстители на правата на човека да могат само да произнасят речи от трибуните, да приемат различни резолюции, но нищо повече.

Дано да грешим за силовия път на развитието на събитията, но някак си не може да си представим, че Путин и приятелите му доброволно ще изберат пътя към затвора.

Разбира се, реалните събития може да се окажат по-различни, но за всички е важно да разберат накъде ще се насочи политическият режим в Русия. Кой път ще избере Путин за себе си и за най-близкото си обкръжение? Първият – чрез развитие на демокрацията в Русия и с голяма вероятност да завърши в затвора или вторият път – еволюция на подполковник Путин в полковник Кадафи, само че с ядрено оръжие. /Ведомости