Олег Никифоров, Независимая газета

В края на март в Москва се проведоха преговори на представителите на руската атомна агенция „Росатом” и руското Министерство на енергетиката с българската правителствена делегация, оглавена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Българската страна съобщи на руснаците решението си за излизане от проекта за строителство на АЕЦ „Белене”, споразумението за което бе подписано през 2006 г.

Търгът за завършването на атомната електроцентрала "Белене" бе обявен през 2005 г., като победител бе дъщерната компания на „Росатом” „Атомстройекспорт”. През 2007 г. руският проект бе признат за съответстващ с всички европейски технически изисквания за електроцентрали с леководни реактори от ново поколение, като на 18 януари 2008 г. бе подписан договор за изграждането на станцията.

Без съмнение, четейки тези редове веднага възниква въпросът за причините за тези очевидно напълно нелогични действия на българското правителство. В крайна сметка АЕЦ „Белене” е строена в продължение на не една година и претенции от страна на възложителя не са постъпвали. Освен това, преимуществата от строежа на тази АЕЦ за България са повече от очевидни. Те са свързани с покриването на нарастващите нужди от електричество в страната, ниската цена на изработваната от АЕЦ електроенергия, понижението на емисиите на парникови газове с 7 до 10 млн. тона годишно, което ще позволи на страната да получи икономически изгоди, произтичащи от подписването на Протокола от Киото. Далеч по-важен фактор се явява локализирането на производството на оборудването в българските предприятия при строителството на станцията. С други думи, до 30% от оборудването за АЕЦ трябва да бъдат произведени в български заводи, което, в условията на глобална рецесия и кризата в ЕС, е немаловажно за страната.

Ясно е, че развитието на ядрената енергетика води до ръст в свързаните с нея индустрии и сфери на икономиката. Към това може да се добави, че АЕЦ ще създаде условия за износ на електроенергия за съседните страни.

Едва ли е възможно да се говори за технически или финансови проблеми, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене”. „Росатом” предложи на България най-съвременния проект за атомна електроцентрала, която има референции в света.

Основа за изграждането на българската атомна електроцентрала е руският проект „АЕЦ-92”, който е първият сред други проекти, получил сертификат EUR (Европейските експлоатиращи организации) през 2007 г.

Проектът АЕЦ „Белене” отговаря на техническите изисквания на възложителя, има технология за референция (по-специално, проектът на Тянванската АЕЦ в Китай, построен от Русия). Проектът е в съответствие с международните стандарти и препоръките на МААЕ (Международната агенция за атомна енергия), отличава се с завишени характеристики на безопасност и техникоикономически показатели. За оценка на техническите и технологическите решения и оценяване на нивото на сигурност са били поканени за всеобхватно проучване на руския проект експерти от САЩ, Великобритания и други страни. Според международни експерти, проектът АЕЦ „Белене” е един от най-добрите в света и се отнася към поколение 3+.

През 2009 г. Комисията за определяне на изискванията за изграждане на нови ядрени мощности в Европейския съюз определи проекта АЕЦ „Белене” като един от трите примера на трето поколение реактори (заедно с проектите в Олкилуото, Финландия и Фламанвил, Франция), като препоръча на Европа да строи станции само с реактори, със същата степен на надеждност и защита.

Атомни електроцентрали с реактори тип ВВЕР, построени в Чехия, Словакия, Финландия, Унгария и други европейски страни и в света, са доказали безопасността, ефикасността и ефективността си. Тази руска технология съответства на българското законодателство в областта на ядрената енергия. Руските стандарти и подходи към ядрената сигурност са не по-малко строги, а по някои показатели налагат по-строги изисквания за безопасността и качеството на атомните електроцентрали, в сравнение например с тези, които са заложени в основата на проекти за АЕЦ разработени от, например, "Уестингхаус"(по-специално, липсата на системи активна безопасност и капани в стопилката в американските проекти).

"Росатом" не само успя да привлече инвестиции в проекта от страна на водещия финландски концерн „Фортум” и френската компания „Алтран”, което е документирано в тристранен меморандум (НЕК България, "Росатом", чуждестранните инвеститори), но също така предложи схема за финансиране и собственост на АЕЦ „Белене”, изгодна за българската страна.

Изграждането на централата е било първоначално оценено от двете страни на 3,9 млрд. евро, без оглед на темповете на ръст на цените. Средствата са немалки, и ако вземем предвид баланса на плащанията на България, сумата е внушителна. Предвид това, руската страна нееднократно е заявявала за възможността за предоставяне на кредит за изграждане на АЕЦ „Белене” (дори и с ескалиращата стойност на проекта). Разработени и предложени са на българската страна (НЕК България) механизми за кредитиране на проекта (от 70 до 100%) при това, което е немаловажно, българската страна ще запази контролния пакет акции.

За да разберем мотивите на действията на българската страна, има смисъл да обърнем внимание на факта, че първият западен политик, поздравил България с решението да се откаже от АЕЦ „Белене”, бе американският държавен секретар Хилари Клинтън. Това тя съобщи на българския външен министър по време на срещата „Приятели Сирия”, която скоро се проведе в Истанбул. Тези поздрави намериха място в много европейски вестници. В българските политически среди почти открито се говори, че Държавният департамент на САЩ е заплашил президента на България със затваряне на пътя му към Белия дом, в случай на реализиране на проекта АЕЦ „Белене” с Русия. И както се изясни след интервю с българския президент Росен Плевнелиев за италианския вестник „Кориере дела сера” и от някои български медии, сега България ще стане по-малко зависима от Русия в сферата на енергетиката. Прословутата енергийна зависимост от Русия през последните години се превърна във фетиш за много западни политици, които така ревностно го популяризират, че това започва да напомня на най-лошите времена на Студената война.

Невероятно, но дори най-влиятелните европейски медии открито пишат по темата за американския натиск върху българите. По този начин, един от най-големите германски вестници „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, очевидно вдъхновен от откровенията в Истанбул на Хилари Клинтън, е решил да цитира бившия министър на енергетиката на България Румен Овчаров: "Американците решиха съдбата „Белене”, а не премиерът Борисов. Сега, след 15 години България ще внася електричество”.

Всъщност, въпросът сега е как България ще заплати разходите, направени от руската страна, и в какъв размер. Според някои експерти, неустойката може да достигне сумата от 1 млрд. евро.

http://www.rusbg.com/11/otkaz-ot-sooruzheniya-noveyshey-aes-v-bolgarii-prinyat-pod-davleniem-ssha.html