Reuters
Успехът или провалът на мирния план на Кофи Анан за Сирия зависят преди всичко от това доколко Русия желае да бъде запазен натискът върху правителство, което Москва е решена да защити от западните призиви за „смяна на режима”.
Дори ако президентът на Сирия Башар Асад не спази крайния срок 10 април за прекратяване на военните операции и не изтегли армията от населените места, дипломати от ООН посочват, че Анан ще продължи да настоява Русия и Китай да му помогнат да окаже натиск на Дамаск за спиране на конфликта, който продължава повече от година.
Бившият генерален секретар на ООН, който сега е посланик на организацията и на Арабската лига за Сирия, заяви пред Съвета за сигурност в понеделник, че сирийското правителство за първи път се е съгласило да прекрати сраженията до 10 април. Русия подкрепи крайния срок и посочи, че правителството на Асад трябва да предприеме първата стъпка за прекратяване на сраженията. Докато Москва категорично продължава да се противопоставя на външна намеса в сирийския конфликт, дипломати и наблюдатели посочват, че позицията на Русия се е променила към това да се засили натиска върху Дамаск.
Трудно би могъл да бъде намерен представител на ООН или дипломат в Ню Йорк, който да смята, че Асад напълно ще спази дадената дума, тъй като до момента той не е изпълнил предишните си обещания да спре офанзивата срещу продемократичните демонстранти.
Посланикът на САЩ в ООН Сюзън Райс, която през този месец е председател на Съвета за сигурност, обобщи атмосферата на скептицизъм, която преобладава сред повечето западни сили.
„САЩ са обезпокоени и доста скептично настроени за това, че правителството на Сирия изведнъж ще спази своите ангажименти. Ако това не се случи, то ние ще се консултираме със своите колеги в Съвета за сигурност за това кои са подходящите следващи стъпки”, каза Райс.
Какви биха били тези „следващи стъпки”? На теория Съветът може да наложи санкции срещу Дамаск и дори да разреши военна интервенция, за да се защитят сирийските цивилни, както това се случи през миналата година в Либия и Кот д’Ивоар.
Но Русия, която има подкрепата на Китай, ясно показа, че се противопоставя на санкции на ООН и никога няма да подкрепи използването на военна сила за свалянето на сирийското правителство.
„В момента Русия има три цели. Да накаже Запада за Либия, да покаже, че е дипломатическа сила, която не може да бъде пренебрегвана и да защити своето пристанище в Сирия. Тези три цели са много важни”, посочва високопоставен западен дипломат.
Но Русия все повече губи търпение по отношение на Дамаск и неуспеха на сирийските власти да сложат край на бунта, който започна преди повече от година и тласна страната на ръба на гражданска война.
„Русия смята, че промяна на режима в Сирия ще доведе до идването на власт на ислямистки режим след тежки кръвопролития. Москва би предпочела да остане на власт сегашното правителство с или без Асад”, отбелязва дипломат.
Руският експерт за Близкия изток Георгий Мирский потвърждава това виждане. Според него Москва се надява, че Асад да остане на власт, но се подготвя за всеки възможен сценарий. Мирский посочва, че подкрепата на Русия за мирния план на Асад и за искането правителствените сили първи да прекратят огъня не означава, че Москва е изоставила Асад или ще му окаже натиск да се оттегли.
„Разбира се, Русия иска правителството на Асад да остане, но не е много сигурна, че президентът ще запази властта си. Преди няколко месеца руските власти бяха уверени, че всичко скоро ще приключи и съпротивата ще бъде съкрушена. Сега те не са толкова сигурни. Руските власти искат да бъдат смятани за съюзници на световното обществено мнение и за партньори на Кофи Анан”, казва Мирский, който е водещ изследовател в московския Институт за световна икономика и международни отношения.