The New York Times
Германският канцлер Ангела Меркел за пореден път се озова в политически неизгодната позиция да балансира между бъдещето на Европа и единната валута и германската общественост, която е недоволна от цената, която страната им трябва да плати. И, както и преди, докато кризата се задълбочава, Меркел се оказва в позиция да се бори за мерки, които според експертите са неадекватни.
Тя има нужда от парламентарна подкрепа, за да приложи решения, взети в Брюксел преди повече от два месеца, и за да засили подкрепата си, канцлерът се срещна с гръцкия премиер Георгиос Папандреу във вторник. Това беше вид морална пиеса, която трябваше да покаже на скептичните германци как правителството на Папандреу възнамерява да спази обещанията си да продължи да орязва публични разходи и услуги, за да отговори на строгите изисквания за дефицита въпреки засилващата се политическа съпротива.
Папандреу още веднъж говори за „огромна воля за промяна” в Гърция, докато Меркел още веднъж спомена своята „увереност”, че разклатената й парламентарна коалиция ще гласува в четвъртък в полза на разширяването на европейския спасителен фонд, договорено преди повече от два месеца в Брюксел.
До момента, когато целият процес ще бъде завършен, около средата на октомври, ако всичко мине добре, европейските лидери ще има новоразширен Европейски механизъм за финансова стабилност, който според повечето анализатори, при размер от 600 млрд. долара, ще бъде недостатъчен за потушаването на кризата, защото му липсва мощ за справяне с проблемите в по-големите икономики на Италия и Испания.
Това изглежда като още един пример за „прекалено малко и прекалено късно” от страна на лидерите на 17-членната еврозона. Но е и нов пример за остро различаващи се анализи за сърцевината на проблема с еврото, което прави решението трудно за намиране.
Германският анализ, споделян от Холандия и други в проспериращата Западна Европа, като финландците, посочва, че основният проблем е в липсата на дисциплина и ексцесиите на други, особено на юг, където са Гърция, Португалия, Италия и Испания, които имат големи задължения или бюджетни дефицити.
За да се върне доверието, според този анализ, съгрешилите трябва да се покаят, да преструктурират икономиките си и да се поправят. Пътят към изкуплението изисква тежка работа, дисциплина, жертви и болка, дори наказание за предишните грешки.
Папандреу, съвсем наясно с този поток на мисълта и заплахата, която той представлява за Гърция, опита да успокои страстите: „Трябва да спрем да се обвиняваме взаимно за различните ни слабости и да се обединим в различните ни силни страни”, заяви гръцкият премиер в реч пред бизнес общност в Берлин. „Дори Германия разчита на Европа, която е най-големият й търговски партньор, за ръст и работни места”.
Проблемът с германския анализ, отбелязва Саймън Тилфърд, главен икономист на Центъра за европейски реформи в Лондон, е че той е не само себеутвърждаващ, игнорирайки лошите заеми, отпуснати от германски банки за затруднените страни, но и вероятно погрешен. Той е „вероятно несъвместим” с оцеляването на еврозоната, което всички лидери определят като своя цел.
Според обратната аргументация, ключът е в ръста, а не в затягането на коланите.
Всички са съгласни, че страни като Гърция трябва да намалят дефицитите си. Но ако всички се свиват едновременно и некоординирано, резултатът може да бъде драстично икономическо свиване за цяла Европа. И без ръст няма надежда за излизане от „дълговия капан”, защото още съкращаване на правителствени разходи ще значи рецесия, по-ниски приходи от данъци и по-голям дефицит.
„Ако навсякъде затягат коланите, къде е двигателят за ръст?”, коментира Жан-Пол Фитуси, професор по икономика в Института за политически изследвания в Париж. „Ако няма потребление, няма причини да се инвестира, кредитният пазар е трудно достъпен, къде е ръстът? Единственият двигател, който действа при това развитие, е този на потискането, което ще влоши дълговия и дефицитен проблем”.
Според Фитуси германците и северняците още вярват, че ограниченията и рецесията накрая ще донесат стабилност, спокойствие и ръст. „Но няма начин това, което германците казват, да е вярно без божествена намеса или вяра в чудеса”, коментира експертът. „Никоя ограничителна програма не може да доведе до ръст в момента на нестабилност на световната икономика и забавяне на икономическата активност другаде”.
Фитуси току-що е завършил анализ за икономическия ръст във Франция, който е почти нулев в момента и ще бъде около 0,8 % през 2012 г., ако нещо не се промени драстично. „Но ако всички страни в Европа следват тази ограничителна програма”, коментира експертът, „Франция също ще изпадне в рецесия и икономиката й ще се свие с 1 %”.
Преструктурирането на гръцкия дълг няма да разреши проблема с конкурентността й, което може да отнеме 10 до 15 години, заяви Мартин Кохер, професор по икономика в Университета в Мюнхен. „Гърция ще може да постигне по-високи нива на ръст само когато отново стане конкурентна”.
Според Тилфърд и други страни като Германия, които печелят от много ниски лихви заради паниката за дълговете на други страни, трябва да увеличат икономическата си активност и потреблението, докато Европейската централна банка, която вдигна лихвените проценти през юли заради неоснователни опасения от инфлация, трябва отново да намали ставките и да налее още средства в еврозоната.
Но подобна политика противоречи на германския анализ на проблема и на ролята на централната банка. И драстичната институционална реформа на еврозоната – като създаването на обща хазна – ще изисква жертване на суверенитет, което изглежда надхвърля политическите апетити на европейските лидери. Германският ентусиазъм за допълнителна европейска интеграция изглежда отслабва, освен ако интеграцията не е по немски тертип, т.е. без прехвърляне на пари от кредиторите към длъжниците.
През последните дни европейските лидери са под засилващ се натиск от САЩ и Азия да се справят ефикасно с дълговата криза. Финансовите пазари търпят загуби заради страха от разпространение на кризата. На Меркел се наложи да разходва значителен политически капитал, за да убеди дори собствената си коалиция да приеме решенията от 21 юли, като мнозинството от коалицията й още не е категорично. Тя много иска да избегне нуждата да разчита на опозиционните социалдемократи и Зелени, защото това би подкопало авторитета й.
Но тя трябва да прокара мярката. „Всичко друго би било катастрофа за правителството на този етап”, заяви Геро Нойгебауер, политически анализатор от Свободния университет в Берлин.
И все пак, тези решения вече бяха отхвърлени от пазарите и изостават от хода на събитията. Тези решения трябва бързо да бъдат последвани от други с по-голям мащаб, иначе кризата ще се завърне с нова сила.
„Фактът, че толкова умерено споразумение предизвиква толкова негативни настроения в Германия, е много притеснителен”, коментира Тилфърд. „Това поставя под съмнение въпроса дали през следващите шест до девет месеца ще се придвижи достатъчно бързо и достатъчно далеч, за да задържи колата на пътя”.