РИА Новости
В България остават под арест 168 участници в погромите, в които се превърнаха протестните акции, предизвикани от криминален инцидент с участието на близки на „местния цигански барон”. „Нощта на насилието” в София, Пловдив и 12 други български града още веднъж обърна внимание на така и нерешения проблем с ромското малцинство, който е общ за редица страни от Централна Европа, донесли го със себе си в ЕС.
Извършените погроми не бяха неочаквани за жителите на България. Още през 2002 г. в Пловдив, вторият по големина град на страната (станал център на протести в последните дни), имаше истински бунт на национална почва с разбити стъкла, подпалване на коли и нападение на полиция. Наистина тогава не протестираха българите, а ромите. Работата беше в това, че местните власти изключиха електричеството в района им. Причината за това беше чисто икономическа. Жителите на "Столипиново" 12 години не бяха плащали за тази услуга, натрупвайки дълга от два и половина милиона долара.
Българите, известни със своята относителна толерантност в традиционно взривоопасния югоизточен ъгъл на Европа, твърдят, че протестите са насочени не против ромите, а против престъпността. Особено това подчертават жителите на разположеното близо до Пловдив село Катуница, където живее в своята вила цар Киро – „циганския барон” Кирил Рашков, чийто приближени в петък на 23 септември блъснаха с автомобил местния жител Петров, по-късно починал.
Жителите на Катуница, направили скоро след инцидента демонстрация пред вилата на Рашков, подчертават, че са искали изселването на самия барон и семейството му, а не на всички цигани. Но както често се случва, протестите бързо преминаха в бой с използване на бутилки със запалителна смес, след това футболните ултраси и други младежки групи прехвърлиха „пламъка на протеста” в други български градове.
Представителите на Европейската комисия, изразили безпокойство за тези събития, предлагат традиционен набор решения – да се прекрати дискриминацията по отношение на 10-12 милиона живеещи в Европа цигани, по-активно да се приемат ромските деца в училище, да не се стигматизират многодетните цигански семейства, а напротив- да им се отделят социални помощи.
„Твърде малко се е изменил животът на циганите през последните години. Страните-членки на ЕС са отговорни за това да се прекрати изключването на ромската общност от обществения живот”, заяви европейският комисар по правосъдие и граждански права Вивиан Рединг.
Представители на националните правителства и общественост обвиняват ЕК в откъсване от живота, твърдейки, че от времето на падането на комунизма в живота на източноевропейските цигани наистина много неща са се изменили, и то в недобра посока.
„При комузма циганските семейства бяха заставяни да дават децата си на училище. Освен това всички граждани на България, включително ромите, бяха длъжни да работят”, отбелязва политическият наблюдател на българския вестник „Дума” Георги Георгиев.
„След ’89 г. тези изисквания бяха отменени като нарушаващи правата на човека. Отмениха и „ромските квоти” във Вузовете. В крайна сметка ромите престанаха да работят и да учат и техният жизнен стандарт бързо започна да пада”, добавя той.
Жизненият стандарт на ромите в България, Румъния, Чехия и Словакия и по-рано силно изоставаше от стандарта на основното население, но през и след 90-те години той съвсем премина в състояние на свободно падане. А освен това открилите се в рамките на Шенгенското споразумение граници – свободното преместване на бедни ромски граждани от Югоизтока на Европа през 2010 г. стана причина за първата голяма криза на общото визово пространство на ЕС. Френското правителство, независимо от възраженията на ЕК, отправи тогава изискването излизането на големи групи румънски роми от своята територия.
Румъния, имаща заради сходството на езиците дългогодишни приятелски връзки с Франция, беше крайно смутена от поведението на своите граждани на френска земя. Президентът на Румъния Траян Бъсеску даже нарече „огромна грешка” въвеждането в страната през 1995 г. политически-коректното название „ромски народ, роми”. Тази дума, както смяташе Бъсеску, може да накара целия свят да идентифицира ромите с Румъния заради сходното название. С латински букви страната изписва името си като Romania.
В Чехия в град Усти над Лабе още през 90-те години беше построена 150-метрова стена, която трябваше да пази гражданите от шумното ромско малцинство. Заради разразилия се международен скандал се наложи разрушаването на стената. В Словакия стана печално известен десният политик Ян Слота, който заяви, че е по-добре ромите да заминат в специално създадена за тях държава.
Пресата в Чехия, Словакия, Румъния, Унгария, България и други страни, които ЕС задължи да се грижат за своите роми, отбелязва противоречивостта на изискванията на Брюксел. Предлага се циганите да се „вмъкнат” в съвременния живот, но това трябва да стане с меки, политкоректни методи.
„Обедняващата ромска общност – това е бомба с часовников механизъм в цяла Европа”, отбелязва Георги Георгиев в „Дума”.
„ЕС произнася красиви лозунги, но не предлага реални решения. Сякаш отново сме в Съветския блок, когато красивите лозунги имаха много малко общо с реалността”, добавя той.
Сега на власт в България е ГЕРБ. Очевидната неспособност на ЕС да предложи реално решение на проблеми ядосва много българи и може скъпо да струва на ГЕРБ на местните и президентски избори на 23 октомври.
Именно с ГЕРБ дойде на власт в България сегашният премиер Бойко Борисов, който не се ползва с добра репутация в Кремъл заради дългите си колебания по проекта „Южен поток” и фактическия срив на проекта за нефтопровода „Бургас-Александруполис”.