The Economist
Холандският Маастрихт се смята за най-европейския град. Простиращ се над река Маас, на кръстопътя на холандската, немската и френската езикови зони в Европа, градът е по-близо до Кьолн и Брюксел, отколкото до Амстердам. Легендата разказва, че двойното стълбище на кметството е направена, за да има равен достъп за епископите на Лиеж и херцозите на Брабант, които в продължение на векове заедно управляват града.
В по-новото време Маастрихт е известен преди всичко като родно място на еврото. Градът дава името си на Европейския договор, който превръща Европейската икономическа общност в Европейски съюз и започва процесът за създаване на единна валута.
Кметът на Маастрихт Онно Хус има проблем – как да отбележи годишнината от договора, който поставя града му на картата, когато еврото може да се разпадне? Наистина, как да се празнува европейската интеграция, когато изглежда, че самата Холандия се е разочаровала? „Няма да има фойерверки”, но може да има прояви, казва Хус, който е поддръжник на еврото. Или може би Маастрихт ще може да обедини основателите на еврото, за да „кажат какво мислят сега, когато са свободни да говорят”.
Подписите на Хелмут Кол, Франсоа Митеран и на други лидери от това време могат да бъдат видени изписани с въглен във винарската изба на ресторанта, в който те са обядвали на 9 декември 1991 година. Един човек, който е работел в ресторанта в този ден, казва: „Никога не съм бил съгласен с еврото”. Наистина, през последните години Холандия от удобния проевропейски консенсус зае скептична, дори враждебна позиция. Тези дни в Брюксел холандците, а не проблемните британци, блокират споразуменията.
През 2005 година холандските избиратели объркаха елита като гласуваха на референдум против проекта за Европейска конституция. По време на еврокризата Холандия е дори по-строга от Германия в настояването за съкращаване на разходите и за сурови фискални правила. Холандският министър по въпросите на имиграцията Херд Леерс, бивш кмет на Маастрихт, затяга имиграционната политика, дори за гражданите на ЕС, за ужас на ЕК. През миналия месец Холандия наложи вето заедно с Финландия на приемането на Румъния и България в Шенгенската зона.
До известна степен това поведение отразява дисфункционалната политика на страната. Подкрепата за традиционните партии се фрагментира. Водената на либералите коалиция на малцинството на премиера Марк Руте е подкрепена от антиимигрантската Партия на свободата на Херт Вилдерс. Популизмът на Вилдерс е стимулиран от отровна културна война, белязана от убийствата на двама критици на ислямистите – на Пим Фортейн през 2002 година и на режисьора Тео ван Гог през 2004 година.
Антимюсюлманската язвителност на Вилдерс сега е допълнена с антиевропейски нападки. „Нито един цент повече за Гърция”, каза той, като призова гърците да бъдат изключени от еврозоната, а Холандия и Германия да създадат „северна еврозона”. Руте е в затруднено положение. Той разчита на подкрепата на Вилдерс, за да остане на власт, но се нуждае и от подкрепата на опозицията, за да предпази еврото от Вилдерс.
Всичко това се отразява странно в Маастрихт. Градът живее благодарение на европейските си връзки. Той е популярен за кратки ваканции и трансгранично пазаруване. Университетите предлагат обширна европейска програма и се преподава предимно на английски език. Около половината от студентите не са холандци. И въпреки това, градът и неговата провинция Лимбург, са център на Вилдерс. Неговата партия спечели най-много гласове в града на миналогодишните парламентарни избори. Странно е, тъй като Маастрихт има малко от мултикултурния състав, срещу който се противопоставя Вилдерс. Франс Тимерманс, бивш министър по европейските въпроси, роден в Маастрихт, смята, че жителите на Лимбург гласуват по-скоро за гнева на Вилдерс срещу системата, отколкото за негова конкретна политика.
Тимерманс посочва, че има няколко причини за холандското евроразочарование – превръщането на Холандия през 90-те години на миналия век от получател на европейски фондове в голям източник на средства, източното разширяване на ЕС, което отслаби холандското влияние, конкуренцията на евтината полска работна ръка, премахването на граничния контрол и преди всичко, вдъхновената от ЕС либерализация, която се идентифицира с глобализацията. Като добри търговци, холандците може да се възползват повече от другите от подобна отвореност. Но за много граждани, „Европа изглежда като източник на несигурност. Предимствата са незабележими, но недостатъците са много видими”, отбелязва Тимерманс.
По свой начин Маастрихт отговаря на нежеланите ефекти от откритостта. Кметът иска да забрани продажбата на канабис, който според него, превръща града в магнит за европейски наркомани и наркопласьори от Ротердам. „Кофи шоповете” в Маастрихт реагираха като ограничиха продажбите до холандски, германски и белгийски граждани. Французите трябва да отидат на друго място.
Повече Европа (но не за нас)
Холандският скептицизъм към Европа може да не е толкова дълбок. Според проучване на ЕК холандците по-скоро биха видели предимствата на ЕС от германците и французите. Много малко от тях биха се отказали от еврото.
Ако еврозоната се нуждае от повече фискален федерализъм, за да оцелее, политиката изглежда, че изключва скок към интеграцията в стила Маастрихт. Как да се разреши това противоречие? Отговорът, според холандското правителство, е „повече Европа” – но за другите. Брюксел трябва да наложи по-строги фискални правила на южняците, подкрепени от заплахата за изключване от еврозоната. „Целомъдрените” холандци ще бъдат незасегнати. Това обаче, може да се окаже само заблуда. По-слабите страни няма да приемат подобни условия без по-голям ангажимент за подкрепа от по-силните държави. Ако потомците на Маастрихт искат да запазят еврото, то рано или късно може да им се наложи да платят повече.