Арх. Иво Петров: Строителството на Панорамата в Плевен вървеше денонощно Арх. Иво Петров, един от двамата проектанти на Панорамата „Плевенска епопея”, в интервю за Агенция „Фокус” по повод 35 години от построяването на Панорамата.

Фокус: Какво е вашето участие в проектирането на Панорамата в Плевен?

Иво Петров: С арх. Пламена Цачева сме направили идейните проекти за Панорамата и съответно всички технически и работни проекти, които се правеха по време на строителството. Защото идейните проекти се работеха лятото на 1976 година. След това до края на годината течаха одобрявания. На 3 януари ние започнахме работните проекти, а на 17 януари - строителството. Само 2 седмици след нас. Така че буквално работните проекти изпреварваха само с 2 седмици строителството, като тази разлика се скъсяваше или увеличаваше. Имаше понякога изпреварване на строителството, но това се дължеше на факта, че понякога проектантите на място даваха решения, които след това през нощта се нанасяха върху чертежите. Това беше почти непрекъснат авторски подбор на проекта.

Фокус: Колко проекта са участвали в конкурса?

Иво Петров: Около 6-7.

Фокус: Участниците само от България ли бяха?

Иво Петров: Нямаше чуждестранно участие.

Фокус: Как премина конкурсът?

Иво Петров: В конкурса арх. Цачева участваше в друг колектив. Те взеха 2-ра награда. След това двамата заедно правихме наново проектите вече от идейна база. Имаше конкурс, но всъщност проектът не се прави по конкурсен проект. Започнахме отначало разработката. Резултатът от конкурса е, че възложителите си определиха кое приемат или не приемат. След това започна проектирането. Конкурсът имаше по-скоро проучвателен характер. Когато един конкурс не определи първо място, проектът се прави отделно.

Фокус: Как определяте Панорамата сега, за времето си сигурно е била модерна?

Иво Петров: Не съм сигурен и тогава до каква степен е преобладавало модерното. Трудно е да се каже до каква степен стилът се пресича със съвременното. Някои казват, че има допирни точки с Гугенхайм. Може би в такъв аспект би могло да се каже, че има съвременен дух, но монументалността е търсена сама за себе си.

Фокус: В страната имаше ли други монументи за 100-годишнината от Освобождението?

Иво Петров: Панорамата не беше единственият паметник. В Плевен имаше още много други неща, които се правеха във връзката със 100-годишнината. Плевенската дата не съвпада с датите в страната. Ако през 1876 година са стигнали до Южна България, чак през 1877 година през декември достигат Плевен. Другите градове са много преди това. Доколкото си спомням в Стара Загора се откри паметник за боевете при Шипка. Сигурно се е строяло и в други градове.

Фокус: Казахте, че строителството и проектирането са вървели успоредно, разкажете малко повече за този процес.

Иво Петров: Тъй като срокът беше доста кратък, строителството буквално вървеше денонощно и бяха определени три смени за строителите. Проектантите нямахме смени, т.е. ние работехме денонощно, но едни и същи хора. В този смисъл имаше напрежение у целия колектив. За да се решат много от нещата, буквално не се е лягало. И така дни наред, за да се успее с проектите и да не се получи спиране на работата на обекта. Целта беше през месец юни да се даде възможност на художниците да започнат да рисуват, защото те можеха да рисуват само на място. Платното се опъна вътре в сградата и те рисуваха по предварителни разработки. От юни до декември те работеха вътре в залата, а цялото останало строителство около сградата продължаваше до откриването.

Фокус: Как премина откриването на Панорамата?

Иво Петров: Много тържествено и вълнуващо. За съжаление с много лошо време. Беше голям студ и мъгла. Имаше големи фойерверки, които не се виждаха, само се чуваше пукотът заради облаците и мъглата. След целогодишната умора бяхме не съвсем адекватни. Цялата тази комбинация от преумора, изтощение, вълнение си казваше думата.

Фокус: Как беше избрано мястото на Панорамата?

Иво Петров: Имало е различни идеи. Имало е комисии, които са искали да бъде в центъра на града, в градската градина, на бул. „Скобелев”, в двора на музейния комплекс. Имало е различни идеи. Накрая, когато е дошъл главният художник Овечкин с един доста голям екип, са обикаляли наново града. Решили са това да бъде мястото, защото всъщност сградата се намира на същото място, от което се гледа битката вътре. Ако човек стои вътре в Панорамата и гледа около себе си боя, това е все едно са паднали стените. Преди 130 години това е представлявала околността на сградата. Мястото е същото, от което все едно стои въображаемия наблюдател.

Фокус: Променила ли се е Панорамата през годините?

Иво Петров: Имаше много тежки години, в които екипът на Панорамата беше оставен почти без средства. Имаше много тежки проблеми, които можеха да се решат единствено по ремонтен начин, пари за ремонти нямаше. Имаше период, в който осветлението беше малко, вентилацията беше нарушена, опадали мазилки, начупени плочи. Чак през последните 10-тина години вече се започнаха ремонтни работи и се надяваме, че през февруари ще започнат едни големи вътрешни възстановявания в резултат на спечелен проект по линията на европейските проекти. Надявам се, че много от нещата ще се оправят - има нужда от цялостна промяна на климатичната вентилация. Целенасочена промяна, каквото не е правена досега, е, че се предвижда да се изгради външен панорамен асансьор, който да извежда посетителите до покрива на сградата, откъдето те да наблюдават цялата околност.

Фокус: Вярно ли е, че „Плевенската епопея” е единствената панорама с площадка на покрива?

Иво Петров: Не съм сигурен. Мисля, че в света общо са 40 – 50 панорами. Във всеки случай е една от най-впечатляващите. По думите на директора на Панорамата, когато са идвали представители на други Панорами, се е чувствал горд с нашата.

Фокус: Как се вписва Панорамата с парка, с храма „Свети Георги” и с други знакови места, свързани с освободителната война?

Иво Петров: Тя е свързана като подход. В Плевен историческият маршрут започва от центъра, където е мавзолеят, след това през градската градина се стига до музейния комплекс. Оттам тръгва бул. „Скобелев”, който завършва с монумента „Майка България”. Следва входът на Скобелевия парк, в който се намира Костницата. След това се върви към редута Иса ага, която води към другия редут – Кованлъка. Тя се намира на пътя между двата редута. Това е свързано и с маршрута на посетителите. Те вървят по този исторически път и достигат до последното най-решително сражение. Мястото, където приключва този исторически път, е мястото, където се е състоял най-решителният бой, който не е довел до освобождение на Плевен. След него започва една дълга обсада. Може би това, заради което си заслужава да се говори за третия щурм на Плевен, това е големият брой на загиналите. До колкото си спомням в първия щурм жертвите са 7 – 8 хил., втория – 12 хил., а в третия освободителите дават около 18 хил. жертви.

Фокус: На колко години сте бил, когато сте кандидатствал за проектант на Панорамата?

Иво Петров: Когато започнахме проектирането, аз бях на 27 години, а арх. Цачева – на 25. Но беше много вълнуващо. Преди няколко дни имахме среща на хората, участвали в изграждането. Всички си спомняха този период като период на голям подем. От една страна усещането на хората, че се изгражда нещо, което няма еквивалент за времето си в България. От друга страна, защото хората от Плевен са участвали със средства, с доброволен труд. Разказваха се истории. Например хора, които не са можели да отидат до сградата, са работили вкъщи. Стана дума за един инвалид, който е работел вкъщи. Сумата, която е получил за работата си, е внесъл в касата на Панорамата, защото не е можел да отиде там да работи. Имаше случаи на деца, които са давали спестените си пари за Панорамата. Тя в този смисъл е много скъпа на хората от Плевен и те се гордеят с нея. Смятам, че така и ще бъде.