Любомир Коларов, председателя на Фондация „Героите на България”, в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с честванията на 135-годишнината от Освобождението на София турско робство и построяването на паметник на руския генерал Гурко.

Фокус: Г-н Коларов, кои са най-известните факти, които знаем за Освобождението на София от турско робство?

Любомир Коларов: На 24 декември по стар стил войските на ген. Гурко влизат в София. Той е генералът, който настоява пред царя, императори и военния министър обезателно да се продължи настъпателната акция срещу турската армия, тъй като е преобладавало мнението в Генералния щаб на руската армия да се прекратят бойните действия до идването на пролетта, поради това, че е имало огромен сняг, било много тежко и руските войски от времето на Суворов нямали такива военни акции в планините. Ген. Гурко обаче настоял като казал, че през пролетта военно-политическото състояние на Балканите може да бъде друго и турската армия може да се съвземе. Назначават ген. Гурко за главнокомандващ на западната армия на руснаците, която трябва да премине през балкана. Над 1000 души умират от студ, сняг, премръзване по време на преминаването през студените декемврийски дни. Когато питат ген. Гурко на какво разчита при преминаването на балкана, той казва – „На руския дух на нашия войн и на помощта, която българите ще ни окажат”. Действително българите не го подвеждат – идват, слагат оръдията, изтеглят ги на гръб, помагат на цялата армия и в навечерието на Нова година руските войски влизат в София. Идвайки по Орханийското шосе към „Св. София” ги посреща редица от бесилки от така нареченото турско присъствие в България. Освобождава София, но не дава много възможност на войските да си починат, продължава на изток, защото разбира, че е необходимо всички действия да бъдат настъпателни, за да може, колкото е възможно по-бързо да бъде разбит врагът. На 9 януари следва – Шейново, след това – Пловдив, Одрин. На 3 март е взето решение да бъдат прекратени военните действия, английската ескадрия е влязла в Босфора и от Петербург им нареждат да спрат и да подпишат мирния договор в Сан Стефано, който за кратко дава възможност на българите да се порадват. Само след няколко месеца на Берлинския конгрес България ще бъда накъсана на парчета и ще минат много години, докато тя дойде до граници, които малко или много остават и до ден – днешен. С голяма литургия в църквата „Св. Неделя” ще бъде почетена паметта на починалите руски войни, след което следва литийно шествие от там до Паметника на българския опълченец, след това ще се състои тържество с литературно-музикална програма, свързано с честването на 135-годишнината от Освобождението на София.

Фокус: Има ли такива факти, които са останали неизказани?

Любомир Коларов: За неопожаряването на София, каквато е била заповедта на Високата порта в Истанбул, са допринесли тримата вицеконсули, начело с Виторио Позитано. Те са отишли при тогавашния валия – Нури паша и са го помолили да не запалва града, както му е било заповядано, тъй като самите те няма как да напуснат града поради 80-метровия сняг. Позитано му казва – „Как ще изведете 10-хилядно население в този студ?”, заявява, че ще останат в града и ще стане международен скандал. За Нури паша се казва, че е бил високоинтелигентен човек, учил в Париж и други европейски градове, разбирал цялата несъстоятелност на предложението от Високата порта да запали града и след като запалва няколко склада той напуска София, като се договаря, че тези 400 болни и ранени турски войници ще останат под закрилата на новите военни и когато ген. Гурко идва в София веднага се съгласява с това. В бъдеще трябва да се направи и паметник на тези спасители на София от опожаряване.

Фокус: Кои са най-бележитите места в София, свързани с Освобождението й? Любомир Коларов:Това са паметниците в София, които изразяват уважението и почитта на столичани и на цяла България към освободителите си. Паметникът „Цар Освободител”, Руският паметник, Храм-паметникът „Свети Александър Невски” и последният направен паметник през 2008 г. на българските опълченци, героите от Шипка, които през горещото лято на 1877 г. не позволиха на Сюлейман паша да премине през Шипка и обърнаха хода на войната – в наша полза. Фокус:До какъв етап стигна построяването на паметник на ген. Гурко и къде ще бъде разположен той? Любомир Коларов:На 2 март паметникът на ген. Гурко ще бъде тържествено открит на адрес – ул. „Гурко: 1 в гр. София. Фокус:Какво е значението на паметника на ген. Гурко за София?

Любомир Коларов: Значението се изразява в уважение, почит и още един път да се покаже на всички, че ние заедно с Русия сме два братски, славянски, православни народи и винаги може да разчитаме един на друг в тежки моменти. Неслучайно в „Под игото” на Иван Вазов по време на изпита, когато Рада Госпожина задава въпроси на децата, една от девойките се обажда и казва – „От турско иго ще ни освободи руски император”. В нашия народ винаги е имало чувство на уважение към Русия. Построяването на такъв паметник за освободителя на София, който той чака от 135 години, е добър показател за паметта. И в Библията е подчертано, че човек трябва да бъде благодарен на тези, които са му направили добрини.

Фокус: Предвиждат ли се проекти за построяването на други паметници, свързани с Освобождението на София тази година?

Любомир Коларов: Тази година – не, но моето желание е Софийското сдружение на приятелите на Русия „Александър Невски” и фондация „Героите на България” да продължат с благородното си дело и да се построи паметник за в бъдеще на тримата вицеконсули, спасили София от опожаряване през 1877 г.

Фокус: Предвижда ли фондация „Героите на България” други скорошни дейности?

Любомир Коларов: Сега започва много активно строителството на паметника на ген. Гурко. От Москва ще получим като дарение бронзовия бюст на генерала, изработен в много знаменателно студио. Ще се постараем да поканим и кмета на Москва на откриването на паметника на 2 март.

Емили ВАСИЛЕВА, Агенция „Фокус”