Данчо Данчев, директор на парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, в интервю за Агенция „Фокус”.

Фокус: Тази година се навършват 135 години от Шипченската епопея. По какъв начин ще бъде отбелязан този паметен в българската история момент?

Данчо Данчев: След стогодишнината по принцип и по държавен етикет на пет години се честват юбилейни годишнини. Шипченска епопея е едно от най-възловите и важни сражения по време на Освободителната война. Не напразно на Шипка с времето е изграден един мемориален комплекс – Шипка, който има 26 паметника. На връх Шипка, подобно на Бурдино и Ватерло, има на мястото на събитието възстановка на пехотните роти, възстановка на артилерийските батареи, както е било по времето на епопеята. Това е един чудесен мемориален военноисторически музей. Ние продължаваме всяка година доизграждане и точно сега, в навечерието на 135-годишнината, ще възстановим зимна войнишка землянка и командния пункт на генерал Столетов на т.нар. главна позиция. Шипка има две позиции – главна и предна. На предната позиция е Паметникът на свободата, а главната позиция е от северната страна на парка и площада. Що се касае до мероприятията, които организираме заедно с Габрово, те са доста. С помощта на Област Габрово и на областния управител се възстановява Вечният огън на Шипка. Слага се пилон с 25 метра за националния флаг, който ще бъде символ на българщината, защото самата Шипка е прекрасно място за поклонение в едно огнище за родолюбие. Нашият музей, освен възстановката на землянките на командния пункт на генерал Столетов и зимна войнишка землянка, ще направи една голяма изложба с художествени произведения, посветени на войната, от български и руски художници. Ще направим втора изложба в Паметника на свободата на шестия етаж. Ще прожектираме два филма за Шипченска епопея. Една от атрактивните прояви ще бъде на 14 август в 10.30 часа – спортно изкачване на стъпалата към връх Шипка. Мероприятието ще бъде много атрактивно и много интересно. По информация на Областната администрация в Габрово се очаква и президентът да дойде.

Фокус: „Вечният огън” ще бъде запален на връх Шипка за първи път след близо 35 години. Защо почти 35 години не е бил пален?

Данчо Данчев: Самият вечен огън беше запален на стогодишнината от Шипченска епопея през 1977 г. Дълги години се правеха експерименти – дали да бъде на нафта, след това на газ и се оказа, че навръх Балкана трудно може да се направи такъв тип вечен огън с мемориално въздействие, който да гори денонощно. Там днес грее слънце, утре има буря и т.н. Самото време показва, че не можахме да решим въпроса технически. В момента има доста повече технически възможности и една фирма се е наела да го направи, така че да не изгасва този вечен огън, който ще се захранва отново на газ. Надяваме се вече 30 години по-късно нещата да са по-успешни в тази посока. Става въпрос за огън навръх Балкана, който трябва да гори денонощно, за да бъде вечен, а да не бъде само един празен символ. На практика се оказа, че това нещо трудно се осъществява. Сега една фирма, която областният управител на Габрово е намерил, се ангажира с този проблем технически. Остава да видим резултата от положените усилия, които в момента се правят и работата, която предшества този момент със запалването на огъня на 25 август. Фокус: Какво символизира „Вечният огън”?

Данчо Данчев: „Вечният огън” е направен през 1969 г. като силует, като мемориално въздействие близко до паметника. Той символизира вечните идеи и на България, и на човечеството за свобода, за независимост. „Вечният огън” е символ на вечния стремеж на човека към свобода и независимост.

Фокус: Кои са най-забележителните моменти от Шипченската епопея?

Данчо Данчев: Шипченската епопея започва на 21 август. Интересното, което трябва да се каже, е че половината от защитниците на Шипка са българските опълченци – пет български дружини участват в отбраната на Шипка. Най-забележителното е, че 5500 души срещу 35-хилядна армия на Сюлейман паша трябва да спрат преминаването на тази армия в Северна България, откъдето би се насочила или към Плевен, или към четириъгълните крепости Русе, Силистра, Шумен, Варна, за да помогнат на блокираните там турски групировки. В този смисъл сражението на Шипка е изключително важно от гледна точка на по-нататъшното неблагоприятно развитие на военните действия. По пътя на обстоятелствата, на разминаването на информация и т.н. на Шипка остават толкова малко защитници. Едва на третия ден – 23 август – вече идва повече и по-решаваща помощ. Не напразно Вазов така добре е усетил критичния момент: „Йоще миг – ще падне заветният хълм”. На 23 август вечерта пристига помощта, но Сюлейман паша, който е дал тържествено обещание пред султана, продължава атаките още три дни. По принцип говорим, че Шипченска епопея е тридневна, а боевете на Шипка всъщност са шест дни – от 21 до 26 август.

Фокус: С какво трябва да бъдат запомнени опълченците на Шипка?

Данчо Данчев: Това са малкото българи, които зарязват и поминък, и ниви, и всичко. Грабват пушките и тръгват да се бият за освобождението си. Това са хора, пред които ние трябва да се прекланяме и да им бъдем благодарни. Българската нация все пак излъчва тези 12 500 най-ярки като участие свои синове и България дава реално участие в тази война. България не получава свободата безплатно и чакайки Русия да освободи България, а по един или друг начин и с много помощ в тила на руската армия, и с много действия, но най-вече с участието като редови войници българите взимат активно участие в своето освобождение.

Фокус: Паметникът Шипка радва ли се на достатъчно внимание от страна на български и чужди туристи?

Данчо Данчев: Да. Това е доброто – че Паметникът на Шипка е изключителен за социализиране туристически обект. Ние се радваме на много туристи, всякакви – източноевропейски, западноевропейски, американски. Географското положение на Шипка е удачно – свързва Северна с Южна България. Проходът е един от най-кратките. Самият паметник навръх планината е изключително атрактивен като мемориален израз и мемориален синтез. На връх Шипка има 26 паметника, от които Паметникът на свободата е най-големият и в него всъщност има разположена експозиция. Има една изключително интересна и атрактивна експозиция на седем етажа, която показва събитието, заради което са построени тези паметници. Всички тези паметници са паметници на признателността и са посветени на тези, които загиват на Шипка. Едва ли има българин, който да не е идвал на Шипка и да не е чувствал обаянието и влиянието на Шипка върху сетивата и емоциите на българина.

Фокус: Забелязвате ли тенденция към повишаване на интереса на българите към по-значимите исторически събития в нашата история?

Данчо Данчев: Определено. Ако анализираме отношението на българина към Шипка и по-специално към Трети март като Деня на Освобождението, в последните три години на Шипка посещаемостта скочи с пъти. Ако преди три години на Шипка е имало 5000 души, следващата година бяха 10 000, а миналата година бяха 15 000. Това е едно изключително силно усещане на българина, че трябва да бъде на Шипка, че трябва да участва в тези тържества. Проходът на Трети март се задръстваше от коли и мен лично много ме радваше тази все още растяща тенденция към едно спонтанно, неорганизирано от държавата, но истинско всенародно поклонение пред паметта на шипченските герои. Явно народната интуиция и естествената потребност на хората да се поклонят, да покажат своята признателност към тези, които са дали живота си за нашето освобождение, изпреварва държавните мероприятия. Това е една изпреварваща потребност от това да се покланяме, когато трябва и на каквото място трябва. В случая Шипка е едно от най-добрите места, но не казвам, че е единственото, където ние трябва да се покланяме пред паметта на загиналите. Трети март действително в последните няколко години е изключително показателен. Тази тенденция ме радва.

Фокус: Каква е историята на парк-музей „Шипка-Бузлуджа”?

Данчо Данчев: Връх Шипка е свързан с Шипченската епопея, освободителна война. На връх Бузлуджа пък е най-голямата проява на четническата тактика на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, но Стефан Караджа не стига до Бузлуджа, той е пленен и ранен малко по-рано. Още през 1936 г. България обявява тези две места за народни паркове. Малко по-късно – Шипка през 1956 г. и Бузлуджа през 1959 г. стават национални паркове-музеи. Оттогава досега смятам, че държавата има сериозно отношение към тези обекти, не е вдигнала ръце от тях. Присъствието на един такъв национален парк-музей със седалище в Казанлък и обгрижването на тези паметници показва, че държавата има отношение към Шипка и към Бузлуджа и да се надяваме и в бъдеще да бъде така.

Фокус: Какво мислите за идеята за осиновяване на паметници от ученици и студенти, които да ги почистват и да се грижат за тях?

Данчо Данчев: Това е чудесна идея, тя е патриотична и не е от вчера. Тази идея я има от години по един или друг начин и през годините е битувала под различни форми. Идеята като цяло е добра. Това е част от патриотичното възпитание, което трябва държавата и училището да осъществяват. За мен е по-удачно младите хора, учащите да осиновяват паметници. Възрастното поколение е малко по-патриотично – може би заради времето, в което е расло, може би училището е възпитавало малко повече в патриотизъм. Имаше задължителна екскурзия до Батак, Велико Търново, Шипка. Сега тези неща останаха малко на заден план. Обучението е на преден план, но възпитанието така или иначе трябва да го има.

Фокус: Как се справяте с опазването на паметниците в парк-музея? Има ли иманярски набези?

Данчо Данчев: Иманярите не посягат специално на тези паметници, защото те са съвременни паметници. Тук не става въпрос за римска история, за античност или за някакви стари градове като римските градове, които присъстват по нашите земи. Още повече Националният парк на връх Шипка и паметникът имат постоянно денонощна полицейска охрана. Това също е един от възпиращите фактори.

Фокус: Има ли нужда от ремонт в парк-музей „Шипка-Бузлуджа”?

Данчо Данчев: През няколко години правим различни ремонти и реставрация. В момента тече реставрация на Големия руски паметник на Шипка.

Яница ТАНЕВА, Агенция „Фокус”