Български Русский English
Малина Едрева: Започват дискусии за обновяване на пространството около Паметника на Съветската армия
Неделя, 19 Август 2012г. 12:30ч.
Малина Едрева: Започват дискусии за обновяване на пространството около Паметника на Съветската армия 3.0 out of 5 based on 1 votes.

Започват дискусии за обновяване на пространството около Паметника на Съветската армияМалина Едрева, председател на групата съветници от ГЕРБ в Столичния общински съвет, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”.

Водещ: Госпожо Едрева, какво ще се случи с Паметника на Съветската армия? Паметникът се е превърнал от политически разделител в страната във фокус на бунта на младите хора. Какво решение ще вземете в Столичния общински съвет и съответно какъв би бил въпросът от ваша страна към софиянци за бъдещето на паметника?

Малина Едрева: Всъщност решението за паметника на Паметника на Съветската армия и принадлежащото пространство около него е вече факт – в началото на тази календарна година ние приехме решение в Столичен общински съвет, с което решение - обявяваме международен конкурс за цялостно оживяване на публично градско пространство. Аз подчертавам още веднъж, че конкурсът е международен и касае цялостното пространство около паметника с името, което вече носи – „Княжеска градина”, възстановеното име на тази част от София, наречена „Княжеска градина”. Ще ми позволите само да се върна малко преди това на поредната изява на младите хора, на която сме свидетели. Младите хора не рушат и те, за голяма радост, имат позиция и я изразяват по един атрактивен начин. Решението за самия паметник не може да се налага насила и затова предложихме този международен конкурс и възможността хората да гласуват, защото в крайна сметка такова решение - 23 години след падането на комунистическия режим, трябва да бъде взето със съгласие, а не с противопоставяне и това, което към момента вече е факт, през месец май бе внесена конкурсната документация в Комисията по образование, култура и междукултурно разнообразие, на което заседание комисията възложи по Наредбата за публични обществени пространства главният архитект на София да проведе широко обществено обсъждане с принадлежащите протоколи от тези обсъждания, след което конкурсната документация да бъде внесена вече в общинския съвет за утвърждаване. Най-общо във времето, така, както виждаме нещата, е от есента да започнат тези поредици от дискусии и аз се възползвам от възможността да разговаряме с вас, да приканим действително всички хора, всички граждани, които в момента се намират и в София, и самите софиянци да участват активно в тези обсъждания, за да можем наистина да излезем с едни много добри параметри на тази конкурсна документация и в началото на 2013 година да обявим международния конкурс.

Водещ: Госпожо Едрева, за това ваше решение ние сме разговаряли и друг път, но поредното декориране на паметника с разноцветните шапчици върху главите на войниците поставя за пореден път смисъла от оставането на паметника в това ново пространство. Намирате ли за добър исторически вкус и исторически морал – паметник с шмайзер да се намира в градина, която се нарича княжеска? Защото е ясно този шмайзер срещу кого е бил насочен.

Малина Едрева: Ще подчертая, че това, на което сме свидетели е реакция на млади и активни хора спрямо събитията в Русия и спрямо решенията, които са взети от активната позиция на „Пуси Райът” (Pussy Riot) от друга страна обаче еднолично решение или на една политическа сила, решение, което е свързано с отстраняването или оставането на този паметник също 23 години след промяната в нашата страна, не може да бъде адекватно. Затова адекватното решение е това, което ще даде възможност на софиянци, на всички нас, активните хора, да кажем каква да бъде съдбата на Паметника на Съветската армия и как да бъде като цяло организирано това културно градско пространство. Софиянци ще получат от този международен конкурс първите три най-добри проекти. Вероятно в тях ще присъства и ще отсъства Паметникът на Съветската армия. Така че с активните дискусии след обявяването на тези три проекта, ще трябва да се открои този проект, който събира най-много подкрепа и той да бъде предложен вече за решение в Столичен общински съвет.

Водещ: А на какъв принцип ще бъдат организирани дискусиите? Как ще успеете да поканите столичани, гражданите на София, от различни възрасти и поколения да вземат участие и да изразят позицията си?

Малина Едрева: Ние вече имаме опит в провеждането на такъв международен конкурс и обявяването на проект, който е с най-силна подкрепа на хората. Това е логото за кандидатурата на София за Европейска столица на културата. Спомняте си, че миналата година по време на фестивала „София Диша” първите 15 най-добри проекта бяха изложени на улица „Цар Иван Шишман”, така че столичани в онзи момент можеха веднага да гласуват в интернет, но в случая си даваме сметка, че е необходима и дискусия на живо. Затова районните кметове ще се включат активно с организирането на такъв тип гласуване, да го нарека, или определяне на най-добрите проекти и през районите, а не само интернет пространството, защото знаем, че една част от хората, които биха искали да изразят своята позиция, не са активни в интернет.

Водещ: И още един въпрос – този паметник е натоварен с много история - голямата част от нея е тежка, тежка за България и тя е свързана с един от най-мрачните й периоди – след 1944 година, след 9 септември, ще бъдат ли съпътствани тези дискусии със съответните исторически информации, брошури, материали, защото не всички, да не кажем, една сериозна част от по-младите, не са неясно с тези процеси, не са наясно с фактологията от тази история?

Малина Едрева: Аз не мисля, че можем да избягаме от тези дискусии и не бива да бягаме от тези дискусии. Историята е такава и през своите знаци тя пази паметта и по същото време дава уроците за поколенията, така че няма никаква причина да се безпокоим от това, че историческите дискусии ще отсъстват. Напротив, вие знаете, че особено в последните години и в години на предстоящи избори тези дискусии са много активни. Въпросът е обаче действително ние да намерим решение от гледна точка на това, от една страна, да запазим историческата памет, защото тя е тази, която ни учи как да постъпваме и как никога да не допускаме лошото отново да бъде факт и, от друга страна, би трябвало да си дадем ясна сметка и затова, че историческата памет е тази, за която решение взимат историците. Така че във всички тези дискусии ще има изключително много аргументи намесени, изключително много позиции, мнения, които ще бъдат изразени. Тя ще бъде една интересна и тежка дискусия и в крайна сметка това пространство, което към момента това е място, което не обединява, а разделя София, то трябва да намери своята организация така, че да бъде изпълнено с живота на софиянци, да бъде мястото, което привлича, и мястото, което дава възможност на хората, на гостите на града активно да почиват, активно да оживяват това пространство, а не както към момента – то е само траектория, през която хората преминават, защото са повече алеи, повече дебати и нещото, което стои в центъра на София и в същото време обаче, аз пак казвам, считам, че нито една политическа сила няма право да взима еднолично решение за това какво да се случва с нашите паметници. Знаете, че в момента тече и дискусията за паметника „1300 години България” пред НДК. Там проблемът е поставен с това, че той е и опасен, така че действително активното участие на гражданите в аргументираните мнения и обсъждания, ще даде възможност ние от, една страна, да си съхраним историята и, от друга страна, да вървим напред и да знаем какви са уроците от тази история.

Водещ: Да си пожелаем наистина успех и успешна дискусия, защото определено това място се нуждае от национален прочит, нуждае се от заздравяване, зарастване на раните върху снагата на България, ако трябва да продължим с метафорите, така че наистина ще очакваме. Всъщност през есента според вас ще бъде ли възможна тази дискусия?

Малина Едрева: Сега започваме широкото обсъждане на конкурсната документация, така че отново ще разчитаме изключително много на вас – представителите на българските медии да популяризираме и да реализираме тези дискусии, с вече утвърждаването на конкурсната документация и пристигането на проектите. Аз мисля, че някъде около 3 и 4 месеца ще бъде дадено време, за да може действително международният конкурс да се разгърне и да получи максимално повече предложения. След което ще започнем обсъжданията на решенията на международното жури, което трябва да излезе с първите три или пет най-добри, които ние да предложим на хората за публична дискусия.

Цоня СЪБЧЕВА, Радио "Фокус"

 

Реклама