Илиян Василев, член на Управителния съвет на „Център за изследване на Балканския и Черноморския регион”, в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

Водещ: Френската компания „Тотал” спечели конкурса за търсене и проучване на нефт и газ в блок „Хан Аспарух”, който се намира в териториални води на България в „Черно море”. Г-н Василев, как коментирате тази новина? Трябва ли да бъдем оптимисти, че този договор ще донесе на страната ни положителни резултати?

Илиян Василев: Разбира се, че трябва да бъдем оптимисти. Все пак този договор поставя началото не само на едни работи по проучването, сеизмиката, там уточняват конкретните параметри на надеждата ни. Но и този договор има незабавен ефект и върху преговорите с „Газпром”, върху плановете, които газовите компании, големите индустриални потребители трябва да правят за след седем-осем години, защото вероятно това е приблизително срокът от начало на проучвателните работи до първия добив. Но в същото време не трябва да има и прекомерно упование, това е вторият голям такъв търг, тъй като освен този добив в дълбоководните води първият в Силистар в момента, ако не се лъжа е в съдебна процедура, така че не всичко е безметежно. Аз дори не изключвам да се появят някакви такива проблеми и с този блок. Но България вече стъпва по един нов път, по който най-накрая осъзнахме ролята на местното производство. Интерконекторите ще ни свържат с пазара, изобщо алтернативите са много повече.

Водещ: Според премиера, всъщност в потвърждение и на вашите думи, ако очакванията се потвърдят, това би означавало истинска диверсификация? Много по-истинска и от интерконекторната връзка, която готвим с Турция?

Илиян Василев: Със сигурност. Тук е въпрос и на позициониране във времето. Тъй като диверсификацията, разбира се, че започва на първо място у нас. Ние диверсифицирахме вече чрез „Мелроуз”. Има доста надежди и възможности за диверсификация да върнат шелфа на България. Знаете, че и в Девин има разкрития. Много други надежди се възлагат и с проучването за конвенционален и не конвенционален газ. Изобщо България има доста големи ресурси. И това, което е много важно да се подчертае. Всъщност, тук не става въпрос за избор дали да използваме или не. Ние нямаме алтернатива, тъй като разликата в цените, по които ние добиваме, т.е. получаваме газ и ползваме газ и разликата, по която развити държави ползват този газ все повече се увеличава и то не в наша полза. Което фактически изключва възможността за наша конкурентноспособност на стоки и услуги, както на вътрешния, така и на външния пазар. Така че е въпрос на оцеляване.

Водещ: Всъщност каква би била разликата в цената на газ, който е добит в нашата страна и след няколко години вносен газ?

Илиян Василев: Вижте, трудно е да се прогнозира, тъй като цените на добива са функция на разходите плюс пазарни конюнктури. Това са двата репера, с които трябва да се съобразяваме. Цените на добива за отделните находища е различно. За дълбоководните е около два пъти по-голям от този, който е обикновеният на сушата. Но и на сушата има доста големи разлики – в зависимост от геоложки структури, от дълбочини, трудности и т.н. Но като правило се движи между четири и пет пъти по-ниско от това, което е цената, на която се продава.Т.е. и дори при това положение цената би трябвало да бъде около два, два пъти и половина по-ниска. Но това пак го казвам е въпрос на конюнктура. Освен това не забравяйте, че тези находища никога не са чисто газови. Те винаги имат течни фракции и могат дори, в зависимост от конюнктурата да има и нефт. Изобщо, както се казва да почакаме малко да видим. Но това, което мен ме притеснява повече е дали сме подготвени от гледна точка на институции, на регулации, пазари за да извлечем максимално голямата полза за България. Това е по-сериозният въпрос.

Водещ: Аз се питам, имайки предвид и сериозните протести, които съпътстваха идеята за проучвания за добив на шиистов газ, дали този вид проучвания крият някакви екологични рискове?

Илиян Василев: Всяка една дейност крие екологични рискове. Както проучванията на сушата така и особено в дълбоките води. Вие знаете, че подобни опасения се изкараха и в блока „Силистар”, разбира се, зад екологията много често се крият и други интереси, разбира се на конкурентни или пък други, които са посредници по веригата, и които нямат изгода от това да бъде свити маржовете при продажбите на газ. Защото тези големи маржове, има доста голяма финансова полза. За екологията няма да говоря, тъй като тя има две страни. Едната обективна, реалните рискове и как те трябва да се управляват. И другата е тази, която се разгръща в идеологически, политически и всякакъв друг план, която няма нищо общо с реалността. Но все пак реално присъства в нашия живот. Аз не изключвам подобни хипотези, но се надявам, че българското общество е узряло да види къде е интересът и къде са реалните практики.

Водещ: Казахте, че имате известни опасения, свързани с подготвеността на самите институции с реакцията, която би трябвало да имаме в тази ситуация. Смятате ли, че на дневен ред сега заедно с добрата новина за очакваните големи находища на газ е и въпросът за това как страната ни трябва да прецизира и осъществи баланса в търсене на енергийни източници?

Илиян Василев: Аз се притеснявам, че в еуфорията или да речем в позитивната опашка на тези добри новини, някак си ще се превъзбуди ентузиазмът и очакванията на българския потребител. Ще се родят някои нови националистически тежнения, че ние, това са наши богатства пък чужди страни и компании ги вземат. А всъщност отговорът е в това, ние какво правим с нашите богатства, защото не е тайна, че концесионното ни законодателство не е на висотата, ние нямаме тази практика за разделното производство и добив, което предполага участието на българска структура. Което дава след себе си не само уплътняване на веригата на добавена стойност, т.е. по-голяма част от продукцията остава в България, но дава възможност и за присъствие на български компании и развитието на български местен капацитет е компании, включително и на даване на възможност за български инвеститори да инвестират в проучвания и да получават като ползи собственост в резерви, които са от енергийни суровини, които са едни от най-добрите начини за хаджиране на риск в трудни времена. Това, ето тези ползи, като че ли ние ги нямаме. Да не говорим, че ето сега в момента гледам в Полша решенията, проектното законодателство в тази област, което много напомня на проблемите, които се решават в България. Там всичките тези въпроси по отдаването на регулация, т.е. изпълнителният орган е една агенция. В България ние, слава богу, че всичко го съсредоточихме в една дирекция в Министерството на икономиката и енергетиката, но работата е много голяма, експертността, задачите, които са тази дирекция трябва да решава, вероятно предполагат поне задължително да се огледа дали не е по-добре това да бъде държавна агенция. Освен това единият от начините за възползване е пасивният. Т.е. чака се всеки от, чака се западните компании да направят своите проучвания да добиват и тогава чрез концесията се получават ползите във вид на концесионната такса. Но има и проактивен елемент, при който се съинвестира, макар и минимално и се получават много по-големи ползи. Това става чрез фондове. В Полша именно такъв фонд беше направен с около 550 милиона, което фактически дава възможност на държавата допълнително да усили ползите си. И фактически не само за себе си от гледна точка на дивидентите, които може да получава или разбира се дали държавата пряко или чрез български евентуално компании, които чрез данъчни или други постъпления в бюджета ще усилят ползите за нас. Но и за потребителите, тъй като по-голямото участие на български компании в добавената стойност им дават възможност фактически да успокоим и да имаме цена в по-ниските граници на пазара.

Водещ: Фирма „Тотал” увери, че е разработила програма, която ще позволи проучването на територията на блока да бъде извършено в срок от пет години. Разбира се, и с възможност за удължаване. От гледна точка на международния опит в тази сфера реалистичен ли е този срок?

Илиян Василев: Вижте, той е и реалистичен и нереалистичен в смисъл такъв, че всичко зависи от едни непредсказуеми процеси. Имат разбира се оптимистичен вариант. Проучванията в Румъния, които дадоха аналогичната структура решения, се вместиха в този срок, дори по-кратък беше. И ако по аналогия хипотезираме, то би трябвало да бъдат достатъчни тези пет години. Но в същото време геологията е винаги много трудна, непредсказуема наука. Дори и в съседни райони не винаги нещата са едни и същи. Вие знаете, че Румъния много дълги години е добивала петрол, изобщо тя има едно много силна нефтена история.

Водещ: Така че всичко около този срок от пет години подлежи на много въпросителни.

Илиян Василев: Точно така.