Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум, в интервю за Радио „Фокус”

Водещ: България предложи на „Росатом” да вземе участие в изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, съобщи заместник-генералният директор на руската компания Кирил Комаров по време на международния форум Атом Експо 2012, цитиран от руската информационна агенция „Новости”. По думите му българската страна е предложила да разгледа руското участие в изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”. Според Комаров независимо от отказа на България от строителство на АЕЦ „Белене”, сътрудничеството продължава и то има перспективи. Господин Хиновски, смятате ли, че наистина е възможно да продължи сътрудничеството между „Росатом” и България в рамките на АЕЦ „Козлодуй” при положение, че правителството се е отказало от строителството на АЕЦ „Белене”?

Иван Хиновски: Двата проекта не би трябвало да имат никаква връзка от гледна точка на спиране и започване на нов проект. Те са два различни проекта и тъй като и вторият проект – за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” ползва същото оборудване, същия производител, същата технология, е естествено, че същият доставчик би трябвало да вземе участие във всички операции по монтаж, инсталиране, експлоатация и тестове на тези съоръжения. Още повече, че от руската страна определено има интерес, тъй като в последно време има отлив от ядрената енергетика, развитите страни, водещи в областта на ядрената енергетика като Германия, Япония, Великобритания се явява един отлив на ядрени проекти и естествено, че „Росатом” би трябвало да има дори търговски интерес да вземе участие в такъв проект.

Водещ: Въпросът тук по-скоро е в цената – дали изграждане на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй” би струвало по-евтино от изграждането на два блока в Белене? Появиха се различни мнения, Вашата теза каква е?

Иван Хиновски: Ние тръгваме по същата плоскост, по която навремето тръгвахме към „Белене” – да говорим за един проект без да знаем нищо конкретно за строително-монтажните работи, за обема, за конкретната площадка. Защо? Защото при един такъв проект за цена се говори, когато бъде завършено прединвестиционното проучване, което до колкото разбирам се готви в момента да се обяви на търг. То дава база за оценка на икономическата ефективност на един проект, то дава бюджет на строително-монтажни работи, обем на проучвания на площадка, срокове за лицензирането й. Дава един общ бюджет на един голям мащабен проект. Тогава вече може да се говори. Аз лично смятам, че това е абсурдна теза, че един 7-ми блок ще струва повече отколкото двата блока на АЕЦ „Белене” – това са тези на хора, които просто не желаят да се прави 7-ми блок, искат да се върнат на варианта „Белене” – 2 блока. Аз не виждам кое повече би оскъпило изграждането на един 7-ми. В никакъв случай те не могат да бъдат повече от 5 % от бюджета на проекта. По генерални изчисления навремето, тези съоръжения струваха между 3 и 5 процента напълно нови, а те няма да бъдат, като на площадката има захранване, има пара, която се използва при различни случаи на промиване и изграждане и тестване на отделните подсистеми. Смятам, че това е неправилно очакване, че бюджетът ще бъде два пъти по висок отколкото два блока на Белене.

Водещ: Същевременно, в последните дни се заговори за частен инвеститор на проекта АЕЦ „Белене” и че осъществяването му не е толкова невъзможно. Икономическият министър Делян Добрев заяви, че на този етап няма стратегически инвеститор. Това мнение пък се засече с мнението на ръководителя на „Росатом” Сергей Кириенко, който зави, че компанията е предложила на България да вложи колкото е необходимо и отказът не трябва да се свързва, по думите му, със стойността на проекта.

Иван Хиновски: Отново се говори за един бюджет. Какво значи колкото е необходимо. Един такъв проект има бюджет, ние дори не го знаем. Вече дадоха една фигура, какво значи „колкото е необходимо”? От 8 милиарда колко са готови „Росатом” да вложат в един такъв проект?

Водещ: Може би те са искали да бъдат този частен инвеститор?

Иван Хиновски: Аз съм поразен от некомпетентните тези по отношение на ядрената енергетика. Един такъв проект като частен крие огромни рискове за инвеститора. Веднага искам да Ви ги изредя, те са няколко и държавата трябва да постави ясни 5 или 6 условия. Аз ви казвам веднага – този инвеститор не трябва да има дългосрочен договор за изкупуване на енергията, той трябва да работи на пазарни цени – е ли готов, трябва да има отговор – да или не. България в никакъв случай няма интерес да купува скъпата енергия на нова ядрена мощ. Второ, кой плаща огромната застраховка за ядрена щета, зад която по Конвенцията за ядрена щета стои в края на краищата държавата България. Ще плаща ли този инвеститор тези минимум 200 милиона евро на година? Трето, какво правим с радиоактивните отпадъци – преработват се. Инвеститорът трябва да поеме пълната отговорност за преработване и съхраняване срещу определено заплащане на страната, която ги съкращава – в случая с Турция. Руският инвеститор в проекта плаща на турската страна за това, че на нейната територия ще се съхраняват радиоактивни отпадъци. Плаща на турската страна, че ще съхранява там отработеното ядрено гориво. На един такъв частен инвеститор трябва да бъдат поставени ясни въпроси. Държавата има интерес да има чисти сметки с този инвеститор. Всички разходи по съхранение на радиоактивни отпадъци, отработено ядрено гориво, ядрена щета трябва да се поемат от този частен инвеститор – в противен случай държавата губи. Т.е. ние приемаме тежкия заден двор, както се наричат в ядрената енергетика радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, a инвеститорът си продава енергията някъде. Петото условие, което аз и моите колеги смятаме, че трябва да бъде поставено изрично на този инвеститор – цялата инфраструктура да бъде за сметка на този частен собственик. Той трябва да си построи електропроводите, с които да изнася тази енергия някъде, ако смята да я изнася, защото в противен случай ние плащаме за нещо, което не знаем дали ще го използваме. Ако енергията е много скъпа и ние не я искаме, представете си, че след време тази енергия се окаже една от най-скъпите.

Водещ: Има ли такъв инвеститор – Вашите наблюдения в европейски и световен мащаб какво сочат? Дали би се намерил такъв инвеститор, който да покрие всички тези рискове, които изброихте?

Иван Хиновски: Не. Давам Ви само един пример за това, че това са смешни и някакви научнофантастични тези. Давам Ви само един паралел и вие ще си направите сметка. Големите компании, класните компании EON и RWE, които договориха с английската енергийна система изграждането на няколко ядрени блока в стабилната Великобритания при ясен пазар и при потребност от електроенергия се изтеглиха от тези проекти заради високият инвестиционен риск. Представете си, да направим паралел, големите компании, класните инвеститори се отказаха от английския пазар заради инвестиционния риск. Да направим сега паралел към нас – малка България, с малка енергийна система, с неясна инфраструктура, с рисковете при бъдещият либерализиран пазар, защото очаква се в страната да влиза евтина хидроенергия от Македония и Албания в периодите на високите води. Всичко това поставя на изключително сериозен инвестиционен риск всеки нов инвестиционен проект. Не говоря само за ядрена мощност, а и за нова мощност в ТЕЦ. При това положение големите инвеститори се пазят в момента докато не стане ясен ефектът от този трети либерализационен пакет. Аз съм убеден, че такъв инвеститор няма да се намери. В този случай България трябва много ясно да си защити интересите в тези преговори. Това са работни места, в един преходен период ще има българи ангажирани, но ние искаме следните 6 условия – за радиоактивните отпадъци, отработеното гориво, това, че държавата не е длъжна да изкупува тази енергия и т.н. Всичко това трябва да бъде ясно поставено на масата на едни бъдещи преговори с инвеститор, но аз не знам кой би се навил в този момент.

Водещ: Тоест да смятаме проектът за изграждането на атомна електроцентрала на площадката в Белене за окончателно приключен според Вас, така ли?

Иван Хиновски: Според мен „Белене” е един приключен етап. Не че е лош проект като технология, момента е лош– финансова криза, високи лихвени нива на кредитите, либерализация на пазара, която крие рискове за всяка нова инвестиция. Ами, знаете, следния пример – голямата Франция с голямата ядрена енергетика, знаете ли, че тя не планира строителство на нови ядрени мощности. Защо Франция, Великобритания, които официално не се отказват от ядрена енергетика – те не правят допълнително мощности, защото е рискована инвестицията, от икономическа гледна точка са рисковани тези инвестиции в този момент.

Димитър ДРАГАНОВ, Радио „Фокус”