Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма, в интервю за предаването „Денят започва” на БНТ

Водещ: Сега казвам добро утро на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. Здравейте.

Делян Добрев: Здравейте.

Водещ: Да започнем с преговорите с „Газпром” и цената на газа, както и, разбира се, преговорите с новия газов договор, защо се наложи отново да отидете инкогнито, на крака в Москва, за да припомните на „Газпром” обръщаната от април отстъпка на цените на газа?

Делян Добрев: Наложи се да уточняваме определени подробности, но една такава среща никога не е излишна, защото нейната цел беше по скоро да говорим за новия газов от началото на следващата година, отколкото уточняване за това, което вече сме се разбрали. При посещението ми в Москва се договорихме в рамките на един месец да започнем преговорите по новия газов договор за следващата година. И ние заявихме нашата първоначална позиция по нашите искания по този договор. Това, което сме споделяли и пред обществото, винаги за възможно най-нисък процент на взема или плаща, за да имаме възможност за по-голям местен добив, например или за доставка на газ от други места, за недългосрочен договор, по скоро договор, който ни дава определена гъвкавост, но всички тези подробности и детайли по договора тепърва предстои да бъдат уточнявани с базовата цена на газа, първоначалната стойност, от която ще започне да се изчислява цената на газа от следващата година, на всяко тримесечие.

Водещ: Някакви вече конкретни резултати по тези важни точки има ли с руската страна или всичко е в много начална фаза?

Делян Добрев: Всичко е в много начална фаза. Единственото нещо, което и двете страни приемат е, това, което беше потвърдено и от двете страни на тази среще е, че в новите договори трябва да бъдат сключени с „Газпром експорт”, а не с посредници.

Водещ: Махат се посредниците?

Делян Добрев: Да.

Водещ: Нещо, за което се говори от години, но все още не се е случило, а като казвате недългосрочен договор, горе-долу за какъв период от време става въпрос?

Делян Добрев: Става въпрос за средносрочен договор, за пет-шест-седем години, който да има възможност за удължаване при същите условия, ако двете страни писмено се споразумеят за това, но който да дава възможност след като изтече този средносрочен договор ние да търсим други алтернативи. По-важното в случая с газа е, че ние трябва да концентрираме много усилия в местния добив. Всъщност местния добив е истината, защото каквито и условия да договорим с „Газпром” или друга компания в света, която добива газ, той със сигурност ще бъде много по-скъп отколкото местния добив. Преносът на количество газ на хиляди километри струва много пари. Това е нещо много скъпо. Местният добив е евтин като разходи за добиването на газа и неговата цена обикновено е около 40 до 50% по-евтин отколкото цената на вносния газ, без значение колко е цената на вносния газ. Количествата, които купуваме...

Водещ: Сега да ви питам нещо, прощавайте, че ви прекъсвам, конкретно от изявленията на българския, на нашия президент, на г-н Росен Плевнелиев в Чикаго, в САЩ стана ясно, че според него българският бизнес годишно заради неизгодната цена на руския газ губи около 600 млн. долара, така ли е, такива ли са сметките наистина?

Делян Добрев: Зависи какви изчисления се правят, ако се сравнява с цената на газа в САЩ, цената на газа в САЩ е около 100 долара. В България цената на газа е близо 500 долара. Ние на година плащаме повече от 1 млрд. и 300-400 млн. долара за газ. Така че по скоро цифрата е още по-голяма, ако сравняваме цената на газа в САЩ. Разбира се, не можем да правим сравнение с цената на газа в САЩ, защото САЩ благодарение на тази шистова революция при тях и хилядите сондажи всяка година на шистов газ, те се превърнаха в най-големия износител на втечнен газ в света, а и цената на газа при тях падна повече от два пъти. Така че те са един пазар, с който не бива да се сравняваме, ако се сравним с европейските пазари, по скоро ефектът е много малък, защото в страните около нас са подобни на тези, които имаме ние.

Водещ: Отварям една съвсем кратка скоба, като заговорихте за революцията и шистовия газ у нас, такава революция възможна ли е по отношение на шистовия газ?

Делян Добрев: На този етап не е възможно, ние имаме мораториум и той е пределно ясен, че ограничаваме, забраняваме проучването и добива на шистов газ. И този мораториум ще остане докато хората не се убедят, че това е безопасна технология, ако научните среди и компаниите успеят да убедят хората в безопасността на тази технология за живота и здравето на хората и за околната среда, тогава може да се преосмислят текстовете на мораториума. В противен случай не.

Водещ: Помня, че вашият предшественик Трайчо Трайков накрая на битката с противниците на шистовия газ се беше съгласил на референдум по този въпрос. Добра идея ли е да се проведе референдум у нас по въпроса за шистовия газ, тост България дали да позволи добива или да не позволява добива?

Делян Добрев: Според мени ние всички знаем много малко по темата за шистовия газ, за да направим референдум ние всички трябва да познаваме въпроса. Ние не го познаваме – дали ще има референдум или няма да има референдум не е толкова важно. По-важното е всички ние да увеличим нивото на нашата информираност и да разберем какво всъщност представлява това и крие ли рискове или не.

Водещ: Само за минута да ви върна още на руския газ – що за амнезия проявиха „Газпром” и г-н Милер по отношение на забравената отстъпка от малко над 11%, която вече договорихте, защо не го калкулират?

Делян Добрев: Не бих казал, че са забравили и, че има некоректно отношение от тяхна страна. Те потвърдиха на срещата в сряда, че отстъпката влиза в сила от 1 април, както се споразумяхме при моето посещение в края на март. В момента все още се разменя документация. И документацията по отношение на допълнителните споразумения вече е съгласувано. Това, което се съгласува в момента, е пътната карта, с която ние ще вземем окончателно инвестиционно решение за проекта „Южен поток” до 15 ноември.

Водещ: Обвързани ли са тези две събития с руския газ и „Южен поток”?

Делян Добрев: Отстъпката е обвързана с вземане на окончателно решение до 15 ноември. Ускоряване на работата по проекта „Южен поток”.

Водещ: Какво точно ще рече това ускоряване на работата по „Южен поток”?

Делян Добрев: Това означава да не закъсняваме с работата, защото руската страна се надява да започне строителство декември месец в морската част, в Черно море на газопровода „Южен поток”. Ако ние се забавим с процедурите в България, чисто процедури, като българските закони за ПУП, осов, това би означавало, че ще забавим целия проект. За това е толкова важно ние да си спазваме сроковете. И това е пътната карта, която се съгласува.

Водещ: Онзи ден в Габрово премиерът каза, че парите от таксите от газопровода „Южен поток” ще отиват за заплати, пенсии и асфалт. Колко точно ще печелим от участието си в този важен проект, в „Южен поток”?

Делян Добрев: В момента „Булгартрансгаз” получава около 100 млн. на година за транзита на газ при много по-малки количества. Така че сумите са наистина много големи. Това е един проект, от който ние ще печелим, защото какво представлява един газопровод и за това подкрепяме всички проекти за газопроводи, не само „Южен поток”, но и „Набуко”, но и концепцията „Сиид”, всеки проект, който включва България, територията на България, защото построяваш един газопровод, това е една тръба, която я зариваш на метър и половина в земята с две-три компресорни станции през територията на България, които са сравнително малки съоръжения. Минава газ всеки ден, всеки час, всяка минута и това носи приходи на държавата и то значителни приходи на държавата.

Водещ: Друга важна тема „Белене”, дали вече са ясни окончателните сметки между нас и руската държава, кой какво, на кого дължи?

Делян Добрев: Направени са засечките в счетоводството. Това, което сега правим, вчера замина техническа работна група в Русия. Днес заминава и Михаил Андонов, шефът на БЕХ, за да уточнят техническата част, какво всъщност е реално извършеното и произведено оборудване до 1 април.

Водещ: Вие какви очаквания имате към финалната сметка, какви неприятни изненади, очаквате ли?

Делян Добрев: Не мисля, че ще има такива. Ние заявихме, че сме готови да платим за изработеното оборудване, за това, което до 1 април е било подготвено за изработване, всъщност до степента, до която е направено. Така че мисля, че не очаквам неприятни изненади в тази посока.

Водещ: Какво се случва с този проблемен, проблематичен заем към банката „Париба”?

Делян Добрев: Заемът е предоговорен миналата седмица. Договорихме отсрочка с една година, до следващата година, до 21 май, ако не се лъжа или 22 май. Част от тези 250 млн. евро платихме на банките. Възстановихме част от кредита, 55 млн. евро. За останалите 195 млн. евро получихме тази отсрочка за една година при по-добри общи условия отколкото договорът до момента, при по-добър ефективен лихвен процент, с около 20 пункта. За да платим тези 55 млн. се наложи, тъй като НЕК е в сравнително тежко финансово състояние, да отпуснем кредит от БЕХ на него в размер на 70 млн. Въпреки че беше много сложен, успяхме да решим този проблем. И това беше основанието да бъде потвърден кредитният рейтинг на НЕК. Всъщност много големият риск тук беше, ако бъде намален кредитният рейтинг на НЕК, това автоматично означава, че всички кредити, които тя има, щяха да поскъпнат и това допълнително да влоши финансовото състояние на НЕК. Не се стигна до там. Успяхме да направим възможно най-доброто в тази ситуация.

Водещ: Добър завършек, добър финал. Няколко думи за новия проект, за Седми блок на единствената ни атомна централа. Готова ли е вече проектната компания за строителството на този Седми блок?

Делян Добрев: Да. Проектната компания вече е регистрирана преди десетина дни. Тя е с 2 млн. лв. първоначален капитал, разделени от 200 000 акции, 100% собственост на АЕЦ „Козлодуй”. Идеята е, че когато се изгражда един такъв продукт, трябва да имаш яснота от самото начало, трябва да имаш проектна компания от самото начало. Нещо, което с проекта АЕЦ „Белене, никога го е нямало.

Водещ: Не се е случвало.

Делян Добрев: И не се е случвало. И това е една от причините за провала на проекта „Белене”. В случая имаме проектна компания. Тя само носи отговорност за реализацията на проекта. Има определен първоначален капитал, с който може да инвестира в социално-икономически, финансови анализи, овос, лицензиране на площадка. И по този начин с отделната проектна компания няма по никакъв начин да застрашим финансовото състояние и стабилността на АЕЦ „Козлодуй”, защото точно това се случи с НЕК. Това, че не е създадена проектна компания не е случайно, защото ако беше създадена проектна компания, тя има определен ресурс. Тя се регистрира с определен капитал – 10-20-30 млн. И като ги похарчиш тези пари, грубо казано, спираш проекта, защото не можеш да плащаш повече. Но ако не се направи проекта компания, тези тежести, тези ангажименти са легнали на плещите на НЕК, защото тя е жива компания, която генерира непрекъснато приходи, може да взема заеми, може да залага активи. И през цялото това време, това се е случвало – няма финансиране за този проект, но има НЕК, в която залагаме активите, теглим кредити и плащаме.

Водещ: Да ви питам по отношение на Седми блок на атомната ни централа, поели ли сме някакъв ангажимент към руската държава? Помня само думите на премиера Бойко Борисов, който каза преди няколко седмици, че без „Росатом” за „Козлодуй” не можем да минем нито за Седми блок, нито за удължаването на живота на Пети и на Шести блок на атомната ни централа?

Делян Добрев: Ние имаме един реактор, който е почти завършен. Така че има възможност този реактор да бъде този ядрен контур – реакторна част, да бъде интегрирана в проекта на АЕЦ „Козлодуй”, като самият проект бъде диверсифициран от към неядрената част – турбини, управление. Така че има вариант за АЕЦ „Козлодуй” в тип хибриден проект и може би на този етап това изглежда най-вероятно, въпреки че още е рано да се говори конкретно за технологии и за строителство, защото има предварителни дейности, които трябва да бъдат извършени в следващата година-година и половина, както вече ви казах по лицензиране на площадка, овос.

Водещ: Докато минат тези технически, но абсолютно задължителни процедури всъщност къде физически ще стои готовият Седми блок, блокът който сме поръчали на руснаците за „Белене”?

Делян Добрев: Има няколко варианта – може да бъде съхраняван в завода, който го произвежда, може да бъде съхраняван и в България. Така чи има различни варианти и ние ще преценим кой вариант е най-изгоден за българската страна, защото във всяко едно съхранение има определени разходи. Те можа да са минимални, но все пак трябва да бъдат взети предвид при вземането на едно такова решение.

Водещ: Колкото до другия реактор, който също сме поръчали и вече се прави, миналата, по миналата седмица тук беше г-н Николов, новият шеф на атомната ни централа, и той каза, че вариантът е да се търсят купувачи за него, но ако не бъдат намерени такива?

Делян Добрев: Ще се търсят купувачи. Този реактор е в много начална фаза, средствата, които ние сме платили по него, са сравнително малко на фона на разходите, които сме направили по проекта „Белене”.

Водещ: 400 млн., ако не се лъжа, каза той.

Делян Добрев: Не.

Водещ: По-малко?

Делян Добрев: За втория реактор ли имате предвид?

Водещ: Да.

Делян Добрев: Не. За втория реактор са, ще ви излъжа, но в рамките предполагам на 20-30 млн., не повече от това.

Водещ: Кажете сега за газовата връзка с Турция. Ще я бъде ли или няма да я бъде, на срещата в Евксиноград с премиера на Катар и премиера на Турция, българският премиер Бойко Борисов каза, че тази газова връзка е далеч от реалността. Вие обаче доколкото разбирам вчера пред колегите от БНР казвате друго, че ще се създаде проектна компания и то тази седмица по изграждането на тази газова връзка?

Делян Добрев: Казваме едно и също. Премиерът също каза, че ще се създаде проектна компания. В смисъла на това, че е далечна алтернатива е, че въпросът не е в това да създадеш една инфраструктура и една газова връзка и по нея автоматично да потече газ, въпросът е дали този газ го има и къде е той, и в какви количества, защото и в момента Турция получава около 16-17 млрд. куб. газ от Русия, което означава, че при обща консумация от 30 млрд., повече от 50% от консумацията на газ в Турция е от Русия. Турция получава газ от Русия, в същото време ние искаме да купуваме газ от Турция, която самата тя е вносител на газ. Така че основният въпрос е има ли го този газ в региона и коя година можем да го договорим.

Водещ: Вие коя година казвате, че това е възможно да се случи?

Делян Добрев: Реално това е възможно да се случи в големи обеми такива, които могат да задоволят българското вътрешно потребление, не по-рано от 2018 година, защото единственият бъдещ добив на големи количества е находището „Шах дениз 2” в Каспийския регион в Азербайджан. Неговата реална експлоатация ще започне през 2018 година с 16 млрд. куб., който шест вече са договорени за Турция, другите 10 млрд. са за ЕС. Така че, ако я имаме, този интерконектор с Турция, той ще повиши нашата енергийна сигурност, защото при евентуална криза и спиране на доставките от север, ние ще можем да получим количества от юг, при една такава кризисна ситуация. Но да се говори, че тя е алтернатива мисля, че е прекалено незряло, поне на този етап или поне не до 2018 година, защото количествата, които са ни необходими, не могат да бъдат доставени до тогава.

Водещ: Това за Турция, колкото до Катар от същата среща стана ясно, че България не е атрактивен регион, не е атрактивна страна за катар за продажбата на природен газ, но за какво сме атрактивни за катарците като държава, като регион?

Делян Добрев: Обсъдени бяха редица съвместни проекти. Изненадващо колко много експерти посетиха и то на много високи позиции България последните 20 дни. Аз самият също не очаквах такава висока активност от катарска страна. Договорени са доколкото знам много проекти в сферата на земеделието, но не бих искал да отнемам ролята на колегата земеделски министър.

Водещ: Да. Днес очилата на вестниците са – 100 млн. долара за земеделието ни.

Делян Добрев: Да. Освен тези инвестиции в земеделието това, което мен лично касае, подписахме едно споразумение с компанията „Катар майнинг”, което е за проучване възможностите за добив на злато и на мед в страната. Те се интересуват от евентуални бъдещи концесии. Ние се споразумяхме да ги уведомяваме при всяка възможност за участие в конкурс за давана на права за концесия в тази сфера. Това е в енергетиката, в част „енергетика”.

Водещ: За икономиката да поговорим, макар че оставяме тази тема за финала, тя е една от най-важните. На същата среща разбирам, че сте попитали турския си колега как така се постига растеж от близо 10% за миналата година и той ви е казал „с 16-часов работен ден”. Това е неговата рецепта.

Делян Добрев: Да. Той ми каза „работим по 16 часа”.

Водещ: Вашата рецепта за растеж на нашата икономика каква е?

Делян Добрев: Едва ли някой може да даде рецепта и да каже „това са трите стъпки, които трябва да направим, за да получим 10% растеж”. Непредвидими са някой път нещата. Разбира се, ние имаме политики, които следваме, и аз ги заявих още в началото на мандата, след като бях избран за министър. Най-важният ни инструмент е ОП „Конкурентноспособност”, защото за съжаление ние по нея не сме си свършили работата на 100%, дори обратното за периода от 2007 година досега 9,22% от средствата по тази програма са стигнали до бизнеса, а това са едни средства, които могат да окажат изключително голямо ползотворно влияние върху икономическия растеж. Така че знаете направихме реформа в ОП „Конкурентноспособност”, сляхме две звена, намалихме броя на процедурите, оптимизирахме администрацията, така че тя да работи по най-ефективния начин. И се надяваме да постигнем много високи резултати до края на годината. На 29 този месец ще подпишем повече от 240 договора с бенефициенти по ОП „Конкурентноспособност”. Следващият месец ще договорим допълнително средства. Оптимизираме, ускоряваме междинните, окончателните плащания, за да могат тези пари реално да достигнат до бизнеса.

Водещ: Кажете откровено притеснява ли ви това, което се случва в Гърция? Какви са рисковете за българската икономика, ако Гърция излезе от еврозоната?

Делян Добрев: Не са много хубави, защото Гърция е голям търговски партньор на България и евентуално сътресение в Гърция ще повлияе в известна степен и на нашата икономика. То в някои случаи ще има негативно влияние, в други случаи ще има по скоро позитивно, защото през последните две седмици се наблюдава изключително голяма активност от страна на гръцките компании за евентуално преместване на тяхната дейност в България.

Водещ: Тоест, имаме потенциала да привлечем капиталите, които напускат Гърция тук, в България?

Делян Добрев: Да, част от тях, това не може да стане масово. Ние имаме двама търговски представители. И от двамата знам, че през последните две седмици броят на запитванията е нараснал между 5 и 10 пъти. Така че това е една позитивна тенденция, това е нещо хубаво. Но пък негативната страна на въпроса, че това ще повлияе негативно на нашия търговски обмен.

Водещ: Добре. Да завършим с една новина за нещо, което е как да кажа, тънка червена линия на визитата на българския президент в САЩ, „София Тех” имате конкретна новина за конкретни стъпки, свързани с реализацията на този важен проект.

Делян Добрев: Да. „София тех” е проект, за който ние говорим вече повече от година, и това е една хубава идея, която всички подкрепяме, но до момента е само в идейна фаза. Тази седмица смятам да регистрирам компания, която е дъщерна на индустриални зони, която ще е „София тех”. И тя ще започне реално работата по развитие на този проект по отношение на промяна на собствеността – от министерство на военните в тази проектокомпания – проектиране на инфраструктурата и реално развитието на този проект. Първоначалният осигурен капитал е 3 млн. лв. от индустриални зони. В последствие ще използваме ресурса от 50 млн. евро по ОП „Конкурентноспособност”. Най-важното в този проект е не ние да направим един проект в сферата на недвижимите имоти, а ние да направим проект, който решава определен проблем на бизнеса и науката. Ние трябва със срещи с бизнеса и научните среди да намерим тяхната нужда и тази нужда да я облечем сгради. Това е предизвикателството на този проект, а не да направим сгради, на които после да търсим наематели.

Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор. Това беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.