Ясно е, че развитието на ядрената енергетика води до ръст в свързаните с нея индустрии и сфери на икономиката. Към това може да се добави, че АЕЦ ще създаде условия за износ на електроенергия за съседните страни. Едва ли е възможно да се говори за технически или финансови проблеми, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене”. „Росатом” предложи на България най-съвременния проект за атомна електроцентрала, която има референции в света.

За първи път след днешния разговор, виждам някаква възможност за реална диверсификация на доставка на газ. Това каза премиерът Бойко Борисов на съвместна пресконференция с премиера на Грузия Ника Гилаури. Ако Грузия има пристанище за втечнен газ и може да го доставя до България, ние активно ще поработим, за да изработим един меморандум за доставка на втечнен газ. Това ще ни помогне много в преговорите ни за новите газови договори.

Под определението „приятелство по сметка” между България и Русия някак си не може да влезе проектът АЕЦ „Белене”, който беше нужен повече на България, отколкото на Русия. Ръководителят на „Росатом” Сергей Кириенко подчерта, че „при поръчки за 20 блока за атомни електроцентрали, с които в момента разполага „Росатом”, отказът от една централа не е съществена загуба”.

Днес в Москва българският министър на икономиката Делян Добрев се очаква да обяви решението на страната да се откаже от проекта за строителството на АЕЦ „Белене”. След почти пет години напрегнати преговори Русия все пак ще изгуби проекта на стойност 6,3 милиарда евро, който бе започнат още през 80-те години на миналия век.

Светът на енергетиката през последните четири години преживя много обрати – само спомен останаха непрекъснатото увеличение на потреблението, както и надеждата да се премине към използването на възобновяеми енергийни източници заради общото намаление на субсидиите, отпускани за тяхното развитие. След аварията във „Фукушима” използването на ядрена енергетика изглежда като договор с дявола, който все по-малко държави са склонни да сключат.

Защо Владимир Путин толкова много искаше да продължи „своя робски труд на галерата” и отново „де юре” да стане президент на Русия – де факто той вече 12 години има висшата власт в страната. Какво не му стига в сегашното му положение?

Владимир Путин ще поеме своя шестгодишен мандат като президент на Русия изправен пред предизвикателството на окураженото протестно движение и трябва да предотврати изпадането на страната в стагнация, посочват анализатори.